Страхът от смъртта. От какво всъщност се страхуваме? Смъртта на праведниците и на грешниците. Страх от смъртта и страх от Бога, нека човек го носи в себе си този страх. Пречистващ е!

Терминалната болест е тясно свързана с физическите и душевни страдания и страхът от смъртта може да бъде най-трудното от тях. От смъртта се боят не само хората, но и всички живи същества. Страхът от смъртта е естествено чувство, нужно за живота на природата. Животните, птиците, рибите, насекомите преди всичко се стараят да съхранят своя живот. Страхът от смъртта е желание за живот и помага той да бъде съхраняван.

Това е неизбежно чувство и на всички нас и колкото и да е трудно, ни се налага да го изпитаме. Какво да правим? Възможно ли е по някакъв начин да отслабим този страх? При мен идват хора, които се страхуват от много неща: от болестта си, от близките си, от съседите. И искат да им помогна. Радвам се, когато ги видя да си тръгват успокоени и усмихнати.

Хората са изпитвали мистичен страх от гръмотевиците и мълниите само дотогава, докато не са разбрали причините за тях. Или може би е по-добре да не се опитваме да обясняваме каквото и да било, а просто да не мислим за това, че някога ще дойде смъртта, че някога ще трябва да умрем? Но смъртта няма да изчезне от това, че не мислим за нея, и страхът от нея също няма да изчезне, а ще отиде дълбоко в подсъзнанието. Там той ще бъде по-опасен и вреден, отколкото в съзнанието, неговата скрита отрова ще отравя през цялото време радостта ни от живота, а накрая ще се прояви навън в тежки страдания. Няма да успеем да се избавим от страха от смъртта, ако затваряме очи и не мислим.

СМЪРТТА Е НЕ САМО ЕСТЕСТВЕН ПРОЦЕС, ТЯ Е НЕИЗБЕЖНА

Но да се помни и мисли за нея не означава да се боим. Паметта за смъртта е необходима и благодетелна за пълноценното и достойно човешко съществуване. Още в Древния Рим са учили - Memento mori (Помни смъртта). Християнските учители говорят за това съвсем ясно. Свети Йоан Дамаскин учи: “Мисълта за смъртта е по-важна от всички други дела.

Тя ражда чистотата на неизтлеваемото” и “Паметта за смъртта подбужда живеещите към труд, към търпеливо приемане на огорченията, към оставяне на грижите и към молитва”. Има един мъдър житейски съвет - “Всеки ден изживявай така, сякаш е последен от твоя живот”. А ако искате да опазите някого от лоша постъпка, то в руския език има хубав призив: “Да побойся ты Бога” (Имай страх от Бога). Стараейки се да не мислим за смъртта, ние се страхуваме повече отколкото трябва.

НЕ МОЖЕ ДА Е СТРАШНО ТОВА, КОЕТО Е ЕСТЕСТВЕНО

Материалистичната философия, господствала през изминалия век, се опитвала да помогне, твърдейки, че въобще не бива да съществува страх от смъртта. Тя съветвала: “Не се страхувайте от смъртта. Не може да бъде страшно това, което е естествено”. Казаното е авторитетно, но едва ли би могло да убеди някого. Християнството учи, че страхът от смъртта е естествен и нужен.

Ние не живеем на земята само за да получаваме наслаждения. Разбира се, Господ иска хората да се радват на живота и им е дал всичко необходимо за това, но Той е дал и някаква жизнена задача на всекиго от нас – голяма или малка, съобразно нашите сили и способности.

За времето на своя живот на земята ние трябва да извършим нещо влизащо в Божия промисъл за света. За това говори и притчата на Иисус Христос за талантите, където господарят пита слугите как са използвали даденото им време и таланти (пари, но и способности) (Мат. 25:14-30). Животът ни е даден, за да извършим нещо нужно и полезно и ние трябва да го пазим. Християнските философи, разсъждаващи за страха от смъртта, учат, че трябва да се различават две различни състояния, и им дават различни названия. Игуменът от Синайската планина пише за това в “Лествицата”: “Страхът от смъртта е свойство на човешкото естество... а трепетът от мисълта за смъртта е признак за неразкаяните прегрешения.... Христос се бои от смъртта, но не трепери, за да покаже ясно свойството на двете естества”. Всички ние в една или друга степен се боим от смъртта. Обикновено не анализираме, не се стремим да вникнем, а просто се боим.

Плаши неизвестното, заплашващото и неизбежното. От какво, впрочем, се боим толкова силно? Може би от физическите страдания, свързани с умирането? В последния стадий на живота може да има много телесни страдания, но те са присъщи на болестта, а не на смъртта. Умирането само по себе си е безболезнено и въобще неусетно. Дори нещо повече, ако е имало болки, то при умирането те ще изчезнат.

Ще изчезнат и всички симптоми на болестта и личността на човека, престъпил плашещия праг, продължава да живее в нови условия за съществуване.