Възгледите на човечеството за задгробния живот с времето сякаш бавно се променят, и то към по- оптимистични представи. Хората престанаха да вярват в ада и рая. По им се харесва така наречената реинкарнация. Това е идеята за преселение на душата. Може ли да се разчита на това?

РАЯТ И АДЪТ СЕ “ОБЕЗЦЕНИХА”, ПРЕДСТАВАТА ЗА ТЯХ СЕ РАЗМИ

Източните нации никога не са се съмнявали в реалността и истинността на реинкарнацията. Но броят на вярващите в тази представа през последните 20 години се увеличи двойно. И то в християнския свят. Последни проучвания от Института “Галъп” показали, че в днешно време в преселението на душата след смъртта вярва вече по-голямата част от населението на планетата. Затова философите и психолозите са се заели да проучат причините за това ново явление.В книгата си “Какво остана от рая” френският историк Жан Делюмо пише, че съвременната епоха се характеризира с “вакуумна представа за задгробния живот”. Дори вярващите вече не могат да си представят, не са така сигурни какво ще бъде след смъртта им. Най-многото, на което се надяват, е, че след смъртта си отново ще срещнат своите близки. Хоровете на ангелите, Небесният Йерусалим и райските градини сякаш останаха в миналото. Научната революция и съвременният живот “пребродиха и опустошиха” небето. Така го лишиха от неговата сакралност и тайнственост. Раят, чистилището и адът се превърнаха в абстрактни или поетични понятия.

В ПЪКЪЛА ВЯРВАТ САМО ПЕТ НА СТО ОТ ЕВРОПЕЙЦИТЕ

Представите на хората за задгробния живот стават все по-размити. Когато хората били попитани за тяхната вяра, за техните представи, станало ясно следното: колкото по-ясно се поставяли въпросите за задгробния живот, толкова по-трудно попитаните формулирали отговорите. За повечето от тях дори Бог вече не е Небесният Отец, а някаква “висша сила, обединяваща човека, природата и Космоса». Още “по-обезценена” вече изглежда и идеята за ада. В него все още вярват само 5-10 на сто от жителите на европейските страни. И в тази благодатна почва постепенно попадат и прорастват семената на източните учения. Реинкарнацията е учение, според което всеки жив организъм съществува по следния принцип: раждане- смърт-раждане. Т.е., след физическата гибел съществуването не се прекратява, то само преминава на друго ниво. Затова всеки човек, както и всеки друг жив организъм имат множество минали и бъдещи животи.

ЗАЩО НЕ МОЖЕМ ДА СИ СПОМНИМ МИНАЛИТЕ СИ ЖИВОТИ

Изследователите в тази област изтъкват, че идеята за реинкарнацията се е оказала доста съблазнителна, защото подарява на човека шанс да поправи всички допуснати грешки през този живот, всички извършени неправди, да промени характера си. Всъщност реинкарнацията предлага да се погледне на краткия ни, безрадостен в много отношения и неудачен живот като на опит, откриващ възможността да ставаме все по-добри с всяко ново въплъщение. А такива въплъщения, според различни оценки на изследователите, могат да бъдат 50, могат да бъдат дори 400. Представете си за толкова много прераждания в колко страни ще може да живее един човек, колко професии, жени, мъже ще може да смени и т.н. Но само при едно задължително условие: да бъдеш все по-добър във всяко следващо превъплъщение. Защо обаче, по каква необяснима причина никой от нас не може да си спомни миналите си животи? Има и такива, които си представят какви са били в миналия си живот.

АКО ИЗВЕДНЪЖ ЗАГОВОРИШ НА ЧУЖД ЕЗИК, ТО ТОВА Е НАСЛЕДСТВО ОТ ПРЕДИШЕН ЖИВОТ

Един от пионерите по изучаване на феномена “реинкарнация” е професор Ян Стивънсън – доктор на медицинските науки от Вирджинския университет, член на Американското общество по психически изследвания. Той описал повече от 2000 уникални случая на превъплъщения, случили се в различни краища на земното кълбо. Когато попаднел на човек, помнещ своето минало превъплъщение в друга страна, ученият незабавно отивал на това място и извършвал огромна изследователска работа, помагайки на хората да съберат в ума си остатъците от разбърканите си спомени. Събирал фотоматериали, разпитвал очевидци, изготвял ръкописи. Освен това се вживявал в ролята на историк, етнограф и дори детектив. За безспорни доказателства на фактическа реинкарнация доктор Стивънсън смята три явления: способността изведнъж да заговориш на непознат език, както и наличието на бенки и белези на едни и същи места при дадения човек и неговия предшественик. И накрая, макар и малки, но исторически свидетелства.

МОМЧЕ СИ СПОМНЯ КАК ГО УБИЛИ С БРАДВА В ПРЕДИШНОТО МУ СЪЩЕСТВУВАНЕ

По думите на кандидата на психологическите науки Александър Маркон, добре запознат с работите на Стивънсън, една трета от хората, които той наблюдавал, имали вродени дефекти. Например момче с големи кожни белези във вид на грозен израстък на тила си спомнило за миналия си живот следното: то било човек, когото наранили при удар с брадва в главата. Какво правел Стивънсън? Той намирал семейството, където някога е живял човек, който бил убит с удар от брадва. Изяснявал характера на раната, която като точно копие лежи върху тила на въпросното момче. Има и друг случай с момиче, родило се с крака без стъпала. От нейните разкази и спомени станало ясно, че тя помнела себе си като млада жена, която попаднала под влак, след което й направили ампутация на дясното стъпало. Но тя не оживяла. И така се преродила в ново тяло.

ОТКЪСЛЕЧНИТЕ НИ НЕПОНЯТНИ СПОМЕНИ СА ОТ МИНАЛ ЖИВОТ

Има много такива случаи, проверени и потвърдени с протоколи от съдебномедицински аутопсии. Освен това никой от нас не може да отрече, че си спомня странни и непознати неща, картини, епизоди. Например човек отива в някаква местност или град за първи път и неочаквано изпитва усещането, че вече е бил на това място. Или пък в съзнанието му изплуват откъси от някакъв спомен, който обаче не може да възстанови докрай. А някои хора дълги години не ги напуска усещането, че са живели на друго място и в друго време. За да се избавят от това натрапчиво усещане, много хора търсят помощта на хипнотизатори. В днешно време хипнозата е един от малкото методи за изследване на реинкарнацията. Намирайки се в състояние на хипноза, човек “се преселва в друго време” и започва да говори на друг език...