Пътник, заблудил се в мъглата, пешком преодоляващ планинска местност, опипом си пробива път от скала към скала, и измъквайки се от кълбетата мъгла, може неочаквано да се окаже в самият край на пропаст. Под краката си той вижда равнини и хълмове, реки и лабиринти на градове, море и острови. Над главата си вижда слънцето. Така и Аз, в момента на истината на своя космически живот, се измъкнах от мъглата на своята смъртна природа и видяф друг космос, а след него - още един, а след това - още един, и така до безкрая. И Аз видях всичко това при светлината, която озарява не само всичко истинно, но и му дава живот. И мъглата се сгъсти отново.
         
Едва ли аз мога да опиша това странно видение, непостижимо не само за който и да е смъртен разум, но и за разум с космически мащаби. В сегашното време, аз, жалката човешка личност съм безкрайно далече от това видение. Даже космическият разум беше потресен от видяното. И ако аз нищо не кажех за момента, увенчал моите приключения, то аз бих престъпил срещу самият дух на своето предприемане. И въпреки че човешкият език и даже човишката мисъл по силата на своята природа са неспособни да предадат метафизична истина, аз трябва да се изхитря да направя това, даже и с помощта само на едните метафори.

Аз мога да направя само едно. Прилагайки всичките си жалки човешки сили, аз мога да напиша нещо за този странен и потресаващ ефект, който имаше  върху космическото ми въображение ослепилата ме светлина. Сега отчаяно се опитвам да си спомня какво представляваше. Защото ослепилото ме видение предизвика в разума ми фантастично отражение на самото себе си, ехо, символ, мит, безумна мечта, - жалко, примитивно, не съответстващо на действителността, -, и все пак, според мнението ми, имащо определено значение. Аз съм длъжен да разкажа този жалък мит, тази непретенциозна притча в този й вид, в който тя се е запазила в моят обикновен човешки разум. Повече аз нищо не мога да направя. Даже и това не мога да го направя така, както то заслужава. Много пъти във въображението си аз ссъставях описание на своя сън, а след това го отхвърлях като не отговарящо на действителността. В предчувствие на пълен провал аз в общи черти ще опиша само най-понятните му образи.
     
Един от аспектите на видението ми се яви във въображението ми в най-зашеметяващ и неадекватен вид. Стори ми се, че моментът на истината на моят живот, като космически разум, в същност включва във себе си самата вечност, и че в пределите на тази вечност има можество крайни, различни един от друг епизоди. Защото, въпреки че във вечността присъстват всички времена, а безсмъртният дух, бидейки съвършен, трябва да включва всички достижения на всички възможни творения, - това не би могло да бъде, ако безсмъртният и абсолютен дух не замисли и  не осъществи цяла дълга серия от творения, създавайки смъртни, крайни създания. Вечният, безсмъртен дух създава време вътре във вечността и помества в неговсичките си творения.
     
Във фантазията ми Създателят на Звездите, вечният и абсолютен дух, безкрайно съзерцава своите творения. Но, бидейки също така и смъртен и творчески аспект на абсолютния дух, той дава живот на едно след друго свои творения във времева последователност, съответсваща на собственият му път и ръст. На всяко свое творение, на всеки космос, той даваше време, свойствено само за него, за да може цялата последователност от събития, протичащи в него, да може да се разглежда от Създателя на Звездите не само вътре в космическото време, но и извън него, - от времето, съответсващо на неговият собствен живот и време, в което съществуват всичси космически епохи.
     
Странната фантазия или мит, овладели моят разум, предполагаха, че смъртният и творчески аспект на Създателя на Звездите е бил, всъщност, развиващ се, пробуждащ си дух. Но при това той трябва да е съвършени непостижим за човека. Моят разум, неимоверно натоварен от свръхчовешкото видение, не можеше по друг начин да обясни сам на себе си загадката на творението.

В моята фантазия аз бях убеден, че Създателят на Звездите като вечно същество е - съвършен и абсолютен. Но в самото начало на времето, съответстващо на неговия творчески аспект, той е бил божество-дете, нетърпеливо, поривисто, могъщо, но не всемогъщо. В негово разпореждане били всичките съзидаващи сили. Той можел да създава всевъзможни вселени, различни една от друга в физическо и умствено отношение. Но в действията си е бил ограничен от логиката. Тоест, той е можел да определи най-удивителни закони в природата, но не е можел, например, да направи така, че две по две да стане пет. Освен това, в началната фаза на съществуването му е пречела незрелостта. Той е пребивавал в детско невежество. Въпреки че безсъзнателният източник на неговия разум, осъзнато търсещ и творящ, не е бил нищо друго, освен неговата вечна същност, - съзнанието му поначало е било напълно подчинено на сляпата жажда за творение.
     
В началото веднага се е заел да изпитва своите възможности. Той отделил от себе си с определена цел, част от безсъзнателната  си субстанция, за да стане тя оръдие на неговото изкуство. Така той си направил множество играчки - различни видове космоси.
     
Но безсъзнателната творяща субстанция на Създателя на Звездите не била нищо друго, а вечен дух, - вечен и съвършен аспект на Създателя на Звездите. По такъв начин даже в периода на неговата незрелост, коггато той извличал от дълбините си грубата субстанция на космоса, тя се оказала не безформена, а наситена с определени потенциални възможности: логичеси, физически, биологически, психологически. Понякога тези възможности влизали в противоречие с осъзнатата цел на Създателя на Звездите. Той не винаги е можел да им намери предназначение, не говорейки за това, да ги реализира напълно. На мен ми се стори, че на плановете му често им пречи самата структура на създадената от него система, но тя също предполагаше появата на все повече и повече плодотворни концепции. Моята фантазия ме уверяваше, че Създателят на Звездите постоянно се учи от своето творение, и може би, надраствайки го, се стреми към осъществяването на още по-грандиозни планове. Отново и отново, забравяйки за завършения космос, той съдзава ново творение.

Когато фантазията завладя разума ми, то поначало аз нееднократно изпитвах съмнения относно целта, която преследваше Създателят на Звездите, занимавайки се с творение. Аз просто не можех да повярвам, че отначало той изобщо не е имал ясна цел. И все пак беше именно така: той постепенно беше стигнал до нейното разбиране. В мен остана такова впечатление, че често той е творил напосоки. но с настъпването на периода на зрелост той е поискал да твори с пълна сила, напълно да реализира потенциала на своето оръдие, създавайки все по-хармонично разнообразие от все по-сложни произведения. И на мен ми се стори, че според това, как целта му става по-ясна, у него се появяваше желание да създаде такива вселени, всяка от които би съдържала някакво уникално достижение в областта на познанието и неговите изражения. Защото достиженията на творенията в областта на възприятието и волеизявлението бяха явно тези инструменти, с помощта на които самият Създател на Звездите, стъпвайки по вселените като по стъпала, ще се доближи до по-ясно съзнание.
   
И така, създавайки последователно творенията си, Създателят на Звездите се развиваше от младенческа към зряла божественост.
   
По такъв начин, той в края на краищата, стана /от гледна точка на вечното същество, какъвто той е бил и в самото начало/ основата и венецът на всички неща.
   
Моята фантазия, с типичният ирационализъм, свойствен на всички фантазии, ми представи вечният дух, като същество, което едновременно се явява причина, и следствие на неизброимите множества смъртни същества.
И по някакъв съвършенно непостижим начин, всичко смъртно, бидейки, в същност, плод на въображението на абсолютния дух, се явяваше необходим фактор за съществуването на същият този дух. Няма ли смъртен, няма да го има и вечния дух. Но аз не мога да кажа, какво представляваха в действителност тези объркани взаимоотношения: някаква важна истина или обикновена игра на въображението.

Превод: Delfin

Ако се вярва на родилата се в моя разум фантазия, след случилото се със мен "в момента на истината", Създателят на Звездите, най-накрая, влезна в състояние на дълбока медитация, по време на което собствената му натура претърпя радикални промени. В крайна сметка, реших аз, творческата му дейност силно се измени.
           
След като той погледна плодовете на своя труд с нови очи, той уважително и, заедно с това, нетърпеливо ги отложи настрани и забеляза, че в него зрее нова концепция.
           
Космосът, който той създаде след това, беше същият този космос, в който живеят авторът и читателите на тази книта. Създавайки нашият кодмос, той използва, но вече с голямо майсторство, много принципи, вече използвани в по-ранните творения; Създателят ги обедини, за да ги образува в по-сложно и имащо големи възможности единство.
         
На мен ми се стори, че това ново дело той е замислил с друго настроение. По-рано той осъзнато създаваше космос след космос, за да въплъщава всеки от тях определени физически, биологически, психологически принципи. Тогава, както аз вече казах, често възникваше конфликт между неговия замисъл и грубата природа на създанията, която той извличаше от дълбините на своето собствено непонятно същество. Но, този път методите на неговото творчество бяха по-внимателни. Грубият духовен "материал", който Създателят материализираше от своите непостижими дълбини, за да създава ново същество, той, в съответствие с неговият недоуточнен все още до края замисъл, го надари с по-милосърден разум, по-голямо уважение към своята природа и своите възможности, и по-голяма сдържаност спрямо своите по-екстравагантни потребности.
         
Да се говори така за всемирният творящ дух, значи по детски да го "очовечаваме". Защото животът на такъв дух, ако той въобще съществува, няма нищо общо с човешкият начин на мислене и е съвършенно непостижим за човека. Но не по-малко този детски символизъм неотлъчно ме преследва и аз съм принуден да предам своите усещания по такъв начин. Може би , такова описание действително отразява истината, пък даже тя да е и в изопачен вид.

В периода на създаване на новото творение се образува странно несъвпадение между времето на Създателя на Звездите и времето на космоса. Въпреки че Създателя можеше да излезе зад пределите на космическото време, когато историята на космоса приближаваше към края, и да разглежда всичките векове като истинско време, - до сега, той не можеше да създава по-късни стадии от развитието на космоса, преди да е създал по-ранните. В дадения случай той не беше стеснен от такова ограничение.
   
И въпреки че този нов космос беше моят роден космос, аз го разглеждах от удивителна гледна точка. Той вече не изглеждаше като верига от исторически събития, започнала с физически взрив и завършваа с всеобща гибел. Сега аз разглеждах космоса не от вътре от потока на космическото време, а от изцяло друга позиция. Аз наблюдавах създаването на космоса от времето на Създателя на Звездите; и последователността на осъществяваните от него актове на творение изобщо не приличаше на последователост на исторически събития.
   
За начало той извлече от дълбините на своето същество нещо /нито разум, нито материя/, имащо огромни възможности и активно стимулиращо творческото му въображение. Дълго време той размишляваше над тази чудесна субстанция. Това беше среда, в която единицата и можеството трябваше напълно да зависят едни от други; среда, отличаваща се със взаимопроникване на всичките й съставни части и отличителни черти; среда, в която всеки предмет трябваше да бъде не нещо друго, а част от всички други предмети; в която цялото не можеше да бъде нищо друго от сбор от всички свои съставни части, а всяка съставна част - нищо друго от неотнимаем признак на цялото.

Ето от тази необичайно сложна субстанция Създателят на Звездите издяла грубите общи форми на космоса. Той създаде все още не получило определение и изобщо необяснимо от геометрията пространство-време; аморфна физическа величина, нямаща нито ярко изразени качества, нито посока, нито сложни физически закони; по-отчетливо Създателят обозначи посоката на развитие на живота и епическите приключения на разума; и удивително точно той посочи висшата точка на духовно развитие. Тази точка се намираше в най-късната фаза на космическото време, но ако трябва да се говори за последователност на творението, то тя получи ясни очертания много по-рано от който и да е друг фактор на космоса. И на мен ми се стори, че това стана така, защото първоначалната субстанция сама явно продемонстрира възможностите си в областта на създаване на духовни форми. И Създателят на Звездите отначало почти изцяло забрави за физическите аспекти на създанието си, почти цялото си изкуство той насочи към формиране на духовния връх на цялото си творение.
     
Само след като придаде ясни очертания на фазата на най-висшето пробуждане на космическия дух, той прокара през космическото време водещи към нея разнообразни психологически пътеки. Само след като придаде ясни очертания на невероятно разнообразните форми на умствено развитие, той съсредоточи вниманието си към конструирането на сложни биологични, физични и геометрични закони, посредством които грубо направеният космически дух да може по най-добрия начин да реализира своите най-удивителни възможности.
     
Но, геометризирайки, той отново и отново се връщаше към духовният връх, за да го направи още по-ясен. Но, докато не бяха завършени физическите и геометричните форми на космоса, той не можеше да направи духовният връх абсолютно конкретен.
     
Докато той продължаваше да се труди над детайлите на безбройните, жалки индивидуални животи, над съдбите на хората, ихтиодите, наутилоидите и всички останали, - аз стигнах до убеждението, че към тези сътворени от него създания той се отнася изцяло по друг начин, отколкото към всичко друго , създадено от него преди. Не може точно да се каже, обича ли ги или е изцяло равнодушен към тях. Да, разбира се, той ги обича; но вижда се, че се е избавил от всякакви желания да ги спасява от последствията на смъртната им природа и жестокото въздействие на околната среда. Той ги обичаше, но не изпитваше към тях жалост. Защото той виждаше, че техните достойнства се заключават в смъртната им природа, в крайната им конкретност, в мъчителното им балансиране между невежеството и просветлението. Да ги спасява от всичко това, означаваше да ги убие.

След като Създателят на Звездите нанесе последните щрихи на всичките космически епохи от момента на истината до първоначалния взрив от една страна, и до всеобщата смърт - от друга, - той обхвана с поглед цялото си произведение. И остана доволен от него.
       
И когато той, нека и критично, но обичайки, оглеждаше нашия космос в цялото му безкрайно разнообразие в мига на пълната яснота на съзнание, - аз почувствах, че той се е преизпълнил с почитание към създанието, което беше сътворил или извлякъл от тойниците на своето същество, играейки сам на себе си ролята на акушерка. Той знаеше, че това  даже просто и несъвършено създание - е обикновен плод на творческото му въображение - но в определен смисъл е по-реално, отколкото той самият. Защото, какво би бил той без това конкретно великолепие? Абстрактна творческа способност! Повече от това, от друга страна, сътвореното от него му беше наставник. Защото, когато с възторг и с благоговение той разглеждаше своето очарователно и най-сложно произведение, - то преобрази Създателя, в резултат на което той започна по-ясно да вижда своята цел. Той се ориентираше в достойнствата и недостатъците на своето произведение, и собствение му възприятие и изкуство ставаха по-зрели. В крайна сметка, това ми се стори на моя смутен, преизпълнен с благоговеен ужас разум.
     
Така постепенно, както това се беше случвало и преди, Създателят на Звездите надрасна творението си. Той все по-често се мръщеше на все още любимия си очарователен плод на своя труд. А след това, раздиран от противоречиви чувства на почтение и нетърпение, той сложи нашият космос в един ред заедно с всичките си останали произведения.
     
Отново той потъна в дълбока медитация. И отново го обхвана жажда за творение.

За много от следващите творения аз не мога да кажа почти нищо, тъй като в много отношения те се намират отвъд пределите на моето разбиране. Аз зная за тях само едно: наред със съвършено непистижими за мен черти, те имаха и такива, които бяха като фантастично въплъщение на известните ми принципи. А всичките им новости останаха зад пределите на досег на разума ми.
       
Да, с увереност мога да кажа, че, както и нашият космос, всичките тези творения бяха невероятно сложни и имаха невероятно големи възможности; и че във всяко творение, даже и в особена форма, присъстваха и физическият и умственият аспекти. Впрочем, в много последващи творения, физическият аспект, въпреки че имаше решаващо значение за духовното развитие, не беше по-малко изразен и по-илюзорен, отколкото в нашия космос. В някои случаи същото може да се каже и за умствения аспект, защото ограничените умствени способности на населяващите тези вселени същества не позволяваха да ги въвеждат в заблуждение и те по-добре осъзнаваха изначалното си единство.
       
Мога също и да изкажа предположение, че, осъществявайки всичките тези творения, Създателят на Звездите си е поставил задача да придаде на битието наситеност, дълбочина, хармоничност и изящество. Но едва ли бих могъл да обясня какво значи това. Стори ми се, че в някои случаи , както и в случая с нашия космос, той достигаше тази цел с помощта на еволюционния процес, увенчан с напълно събудил се космически разум. А разумът се стремеше да събере в себе си цялото богатство на космическото съществуване и посредством творческата дейност да увеличи това богатство. Но в много случаи за достигане на тази цел се изискваха по-малко усилия и страдания от страна на разумните същества, и работата минаваше без невероятното прахосване на огромното количество животи, довеждащи ни до такова отчаяние. Наистина, на другите вселени им се  наложи да понесат страдания, в крайна сметка, не по-малки от страданията на нашия космос.

Вече в зрелостта си, Създателят на Звездите сътвори многобройни странни форми на времето. Например, някои от по-късните творения той ги направи с две или няколко времеви измерения, и животът на разумните същества представляваше последователност от събития в едното или другото времево измерение. Тези същества възприемаха своя космос по доста странен начин. Живеейки кратък живот в едното измерение, те, даже и фрагментирано и смътно, но постоянно усещаха присъствието на уникална "напречна" еволюция, протичаща в другото измерение. В някои случаи съществото водеше активен живот във всичките времеви измерения. Божествената воля направи така, че спонтанните действия на всички същества да се събират в единна система на "напречни" еволюции, далече превъзхождаща по сложност даже ранният експеримент по установяването на "предопределена хармония".
     
В други вселени съществото получаваше само един живот, който представляваше "зигзагообразна линия", преминаваща от едно времево измерение в друго в зависимост от това, какъв избор е направен. Ако съществото избираше нравствеността и силата на духа, то попадаше в едно измерение, ако предпочиташе слабостта и безнравствеността - в друго.
     
В един невъобразимо сложен космос, съществото, оказало се на кръстопът, започваше да се движи по всички пътеки едновременно, създавайки по такъв начин, различни времеви измерения и различни истории на космоса. Тъй като в хода на всяка еволюция космосът беше заселен със голямо количество същества, и всяко от тях постоянно се озоваваше на кръстопът с много пътища, а комбинацията от посоки всеки път беше различна, - то всеки миг от космическото време беше момент на раждането на безкрайно количество отделни вселени.

В някои вселени съществото можеше чувствено да възприема целият физически космос изцяло, от много пространствени гледни точки или даже от всички възможни гледни точки. Разбира се, в последния случай всичките разумни същества в пространствения смисъл имаха идентични възприятия, но се различаваха едни от други с нивото на прозорливостта или озарението. Това ниво зависеше от нивото на умственото развитие и характера на конкретните същества. Понякога тези същества притежаваха не само вездесъщо възприятие, но и воля. Те можеха да предприемат каквито и да са действия в каквато и да е област от пространството, въпреки че в този случай силата и точността на действията да зависеха от нивото на умственото им развитие. В определен смисъл те бяха безплътни духове, сражаващи се в физическия космос подобно на това, както шахматистите се сражават на шахматната дъска, или гръцките богове се сражават в Троянската война.
     
Имаше и такива вселени, които, въпреки че имаха физически аспект, нямаха нищо общо с познатия ни систематизиран физически космос. Физическите усещания на съществата, населяващи тези вселени, се определяха изключително от въздействията им един върху друг. Всяко същество натоварваше събратята си с чувствени образи, качеството и последователността на които се определяха от психологическите закони на въздействие на един разум върху друг.
     
В други вселени процесите на възприемане, запаметяване, мислене и даже желание и усещане толкова се различаваха от нашите, че представляваха всъщност начин на мислене от съвсем друг порядък. За съществата, надарени с такъв начин на мислене аз не мога да кажа практически нищо.
     
По-точно, аз не мога да кажа нищо за съвършенно различния психически строеж на тези същества, но един потресаващ факт аз мога да опиша. Защото колкото и непостижими да бяха за нас основата и начинът на мислене на тези същества, в едно отношение аз отчасти ги разбирах. Въпреки че те живееха изцяло друг живот, в едно отношение ми бяха близки. Защото, всички тези космически същества, стоящи на по-висока, в сравнение с мен, степен на развитие, така се отнасяха към своя живот, както и аз самият исках да се науча. Каквито и мъчителни, печални, болезнени и тежки изпитания да им подхвърляше съдбата, нейното решение те винаги възприемаха с радост. Това, че такава чиста духовност стана обща за най-различни същества, беше вероятно най-удивителното и вдъхновяващо от всичките мои космически и свръхкосмически усещания. Но скоро аз открих, че ми предстои да разбера още нещо от тази област.

Превод: Delfin

Напразно моят уморен, измъчен ум отчаяно се опитваше да схване  и разбере сложните същества, сътворени от Създателя на Звездите. Буйното му въображение създаваше космос след космос, и всеки космос притежаваше отделен дух, проявяващ се в безкрайно количество от разнообразни форми; и всеки космос във висшата точка на развитието си достигаше по-голямо просветление от предишния; и всеки беше все по-малко понятен за мен, отколкото предишния.
          
Накрая въображението ми ми подсказа, че Създателят на Звездите е сътворил своя окончателен, висш и най-сложен космос, в сравнение с който всички останали вселени не бяха нищо друго от внимателна подготовка. За това последно творение мога да кажа само едно: неговата органична структура включваше в себе си основните черти на всичките му предшествениции, освен това още много друго.
          
Невъзможно е да се изрази цялата сложност на  този висш космос. Постепенно аз трябваше да повярвам, че неговата връзка с всеки предишен космос е примерно такава, както връзката на нашия космос с всяко човешко същество и даже с всеки физически атом. Всичките видени от мен вселени, се оказаха нещо като огромен биологичен вид или атоми на един елемент. Вътрешният живот на всеки космос - "атом" в такава степен се отнасяше /и в същата степен не се отнасяше/ към живота на окончателния космос, както животът на клетките на главния мозък или на единия от неговите атоми се отнасят към живота на човешкият разум. Въпреки огромните разлики между степените на тази зашеметяваща йерархия от творения, аз чувствах потресаващото тъждество на техния дух. По замисъла на Създателя на Звездите, венецът на творението трябваше да включва в себе си общност и абсолютно ясен, творчески разум.

Моят разум отчаяно се опитваше да определи поне по някакъв начин формите на окончателния космос. С възхищение и ужас аз видях само крайчеца на невероятно сложния "висш космос": планетите, плътта, духа и съобществата на най-разнообразните индивидуални същества, достигнали висша степен на самопознание и взаимно озарение. Но когато аз се опитвах по-внимателно да се вслушам в музиката на одушевените безкрайни светове, до мен достигнаха мелодии не само на неизразима радост, но и на безутешна мъка. Защото някои от тези висши същества не просто страдаха, а страдаха в мрак. Те бяха надарени със силата на абсолютното озарение, но бяха лишени от възможността да я използват. Те страдаха така, както никога не бяха страдали съществата, стоящи на по-ниски стъпала в духовното си развитие. Тези страдания бяха непоносими за мен, жалкия пришелец от по-неразвит космос. От ужас и жалост аз в отчаяние "затворих ушите" на своя разум. Аз, нищожният, отправих упрек към Създателя си, че никакво величие на вечността и абсолюта не може да бъде оправдано с такива мъчения на духовните същества. Аз закрещях, че даже ако тези страдания, чийто отзвук дойде до мен, са само черни нишки, за разнообразие вплетени в златен гоблен, а целият останал космос е само едно блаженство, - все едно не трябва да се допускат подобни мъчения на пробудили се духовни същества. Каква дяволска злобна сила , питах аз, не просто мъчеше тези величествени същества, но и ги лишаваше от най-висшата им утеха - екстаза на съзерцанието и преклонението, което се явява първородно право на всички пробудили се духовни същества?
      
Беше време, когато аз самият, бидейки колективен разум на слаборазвит космос, хладнокръвно се взирах върху разочарованията и тъгите на своите малки "съставни" части, осъзнавайки, че страданията на тези сънни същества - това е неголямо заплащане за просветлението, което Аз внасям в реалността. Но страдащите индивиди на окомчателния космос, според мнението ми, принадлежаха към същият космически умствен порядък, както и Аз, а не към такива крехки, смъртни същества, които внесоха своя печален принос в моето раждане. И ето това аз не можех да понеса.

И все пак аз смътно разбирах, че окончателният космос беше и очарователно произведение със съвършенни форми, и че всичките мъчения, колкото и да бяха жестоки за страдащите, в крайна сметка, влагаха своя принос в просветлението на общокосмическия дух. В крайна сметка, в този смисъл индивидуалните трагедии не бяха напразни.
        
Но всичко това не значеше нищо. На мен ми се стори, че през сълзите на страданието и протеста, аз виждам, как духът на окончателния и съвършен космос гледа своя Създател. Тъмната сила и светлият разум на Създателя на Звездите намира в своето творение изпълнение на желанията си. И взаимната радост на Създателя ня Звездите и окончателния космос, колкото и да е странно, даде началото на самия абсолютен дух, в който присъстваха всичките времена и цялото битие. Защото духът, който беше плод на този съюз, застана пред моят измъчен разум едновременно като причина и следствие на всички предстоящи неща.
        
Но това мистично и далечно съвършенство не значеше нищо за мен. Чисто по човешки скърбейки за страдащите висши същества, Аз презирах своето първородно право на възторг от това нечовешко съвършенство и отчаяно исках да се върна в своя слаборазвит космос, в своя човешки и заблуждаващ се свят, за да застана рамо до рамо с моят полуживотински вид в борбата със силите на мрака и с безразличните безжалостни тирани, чийто мисли се явяваха разумните и страдащи стветове.
        
Не успявайки да осмисля това предизвикателство, заключаващо се в това, че аз затворих и заключих вратата на малката  тъмна килия на моето "Аз", и стените й рухнаха под натиска на ослепителна светлина, и моите незащитени очи отново бяха изгорени от неговата нетърпима яркост.
        
Отново? Не. Просто моето въображение ме върна към този момент на ослепително избухване, когато аз разпрострях крилата си, за да полетя към Създателя на Звездите, и бях поразен от ужасна светлина. Но този път аз по-ясно осъзнах, какво именно ме събори.

Този път, Създателят на Звездите, към когото аз действително се приближих, застана пред мен не само като творящ, и следователно, преходен дух. Този път той се представи като вечен и съвършен дух, който включва в себе си  всички неща и всички времена и вечно ги съзерцава в безкрайно разнообразие. Тази ослепителна светлина, която ме вкара в състояние на сляпо поклонение, сега ми се стори мъждукане пред всепроникващото усещане на вечния дух.
        
С болка, ужас и в същото време, с известно признание, и даже с преклонение, аз почувствах нрава на вечния дух, когато той с един интуитивен и вечен поглед обхвана всичките ни животи. В този поглед нямаше никаква жалост, никаква помощ, никакъв намек за спасение. Или в него беше цялата жалост и цялата любов, но го владееше леден есктаз. Този поглед спокойно препарираше, оценяваше и слагаше по местата им нашите счупени животи, нашите увлечения, нашите глупости, нашите измени, нашите обречени от по-рано благородни постъпки. Да, този поглед всичко разбираше, съчувстваше и даже състрадаваше. Любовта не беше за него абсолют. Това беше съзерцанието. И въпреки че духът познаваше любовта, той познаваше и ненавистта, защото в характера му присъстваше жестоката наслада от съзерцанието на което и да е ужасно събитие и радостта от падането на достойните. Изглежда на духа бяха познати всички страсти. Над всичко стоеше кристално чистият и абсолютно леден екстаз на съзерцанието.
        
И ето този хладен, преценяващ поглед, не, даже не на учен или жудожник, и беше източникът на всичките ни живот! И ВСЕ ПАК АЗ МУ СЕ ПОКЛАНЯХ!
      
Но това не беше най-лошото. Защото, говорейки, че същността на духа беше съзерцанието, аз му приписвах усещания и емоции на смъртен човек, и сякаш се утешавах, въпреки че това беше слаба утеха. Но истината за вечния дух беше неизразима. За него не можеше да се каже нищо, което да бъде истина. Възможно е и да може да бъде назован дух, само с много голямо пресилване. Но и да не бъде назован така също би било грешка. Защото, каквото и да беше той, това беше нещо повече, отколкото духът в човешкото разбиране на тази дума. Този непонятен и страшен "голям дух" се явяваше за човека и даже за космическия разум ужасна тайна, предизвикваща възхищение.

Превод: Delfin

41. ЗАКОН ЗА БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ И ПРИЕМАНЕ

БЕЗУСЛОВНА ЛЮБОВ означава търпелива, освобождаваща и свободна от очаквания. Да няма нищо емоционално.
Да изпитваш и да приемаш всичко като дар, дори и неприятните неща, защото от тях се учим.


ЗАКОН ЗА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО КАТО НАЙ-ВИСШ ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА

Просветление означава себепознание и Духовно равновесие, очистване от негативни мисли.

 
43. ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА, СМИРЕНИЕТО И БЛАГОРОДСТВОТО КЪМ ДРУГИТЕ


44. ЗАКОН ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

Благодарност, но отправена ВИНАГИ НА ТОЧЕН АДРЕС.  И още,  БЛАГОДАРНОСТ, НО С МЯРКА, за да не притесняваме човека, който ни е помогнал и да не "зацикляме" в тази ситуация, защото някога може да се наложи ние да му помогнем в нещо.


45. ЗАКОН ЗА СЪСТРАДАНИЕТО


46. ЗАКОН ЗА САМООТВЕРЖЕНАТА ЛЮБОВ И ВЯРА В СЪЩНОСТТА НА ЕДИННИЯ ТВОРЕЦ И НЕТОВИТЕ ИСТИНИ - ЗА ВСЕЛЮБЯЩИЯ БОГ


47. ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА И ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА

Този закон се ръководи от следните 3 принципа:

- ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО

- ИМА ДОСТАТЪЧНО В ИЗОБИЛИЕ ОТ ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

- НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ПРАВИШ НИЩО - БЪДИ САМИЯ СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ТИ ВЕЧЕ СИ ТОВА, КОЕТО СИ И ЗАЩОТО ВЕЧЕ СИ БИЛ.


48. ЗАКОН ЗА СТРАХА. СТРАХЪТ ОТ НЕИЗВЕСТНОТО И НЕПОЗНАТОТО


49. ЗАКОНИ НА УМА, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА


50 ЗАКОН ЗА ЖЕРТВАНЕТО

Приложението на този закон се проявява в случаите, когато жертваш едно нещо, за да постегнеш друго, когато се отказваш в името на някого и нещо без да изпитваш страдание или болка. Проявявяш отговорност и дисциплина.


51. ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО

Означава ограничение в името на нещо. Това е един от окултните закони, касаещи медиумите.


52. ЗАКОН ЗА УМЕНИЕТО ДА СЕ ЖЕРТВАТ ДРЕБНИТЕ НЕЩА ЗАРАДИ ГОЛЯМАТА ЦЕЛ

Това е изпитание на Разума и чистотата на Душата, която се е устремила към Светлината. Трудността идва от факта, че понякога тялото и разумът са на различно мнение с Душата.

53. ЗАКОН ЗА ПОСВЕЩАВАНЕТО


54. ЗАКОН ЗА САМОЖЕРТВЕНАТА ЛЮБОВ КЪМ ХОРАТА


55. ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ НЕЙНИ АСПЕКТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ. "ЛЮБОВ ОЗНАЧАВА НИКОГА ДА НЕ ТИ СЕ НАЛАГА ДА ПОИСКАШ ПРОШКА"


56. ЗАКОН ЗА ЛЮБОВТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ, МИЛОСЪРДИЕТО, СЪСТРАДАНИЕТО И СПРАВЕДЛИВОСТТА


57. ЗАКОН ЗА БЛАГОСЛОВЕНОСТТА


58. ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА


59. ЗАКОН ЗА ОБИЧТА - ОБИЧТА Е ВСИЧКО, КОЕТО СЪЩЕСТВУВА. ОБИЧТА Е СБОР ОТ ВСИЧКИ ЧУВСТВА: Омраза, Алчност, Ярост, Похот, Ревност, Завист и др. ТЯ, ОБИЧТА Е , ЦЯЛОТО, СЪВКУПНОСТТА, ТЯ Е ВСИЧКОТО. За да може Душата да изпита съвършената обич, тя трябва да изпита от всяко едно човешко чувство.


60. ЗАКОН ЗА ДОВЕРИЕТО

"НА БЛИЖНИЯ ПОДСКАЗВАЙ ГРЕШКИТЕ МУ, НО МУ ОСТАВИ САМ ДА ИЗБИРА."

61. ЗАКОН НА ЖИВОТА

Означава човек да мисли правилно, да расте, да поддържа живота си, да търси правилните начини, т.е. да бъдеш всякога добре нахранен, облечен и обут и да поискаш помощ, ако се нуждаеш от такава, но да не посягаш към прекъсване на живота, защото проваляш кармичния план.

62. ЗАКОН ЗА БИТИЕТО

63. ВСЕМИРЕН АБСОЛЮТЕН ЗАКОН ЗА ЕДИННАТА, ВЕЧНАТА ИСТИНА. "НИКОГА НЕ ВЗИМАЙ НА НИКОГО НИЩО, ОСВЕН ЦЯЛАТА ИСТИНА И НИКОГА НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ОСВЕН ИСТИНАТА"

Този закон е свързан със "Закона за Свободния Избор".
Във Вселената не съществуват тайни. Вселената е изпълнена с нашите мисли. Всеки от нас сам пише собственото си досие в т.нар. АКАШОВИ ЗАПИСИ, съхраняващи всяка мисъл, действие, случка или разговор на всеки от нас. Всеки, докоснал се до истината, неизменно разкрива своята доброта и същността си пред другите.

64. ЗАКОН ЗА АБСОЛЮТНАТА ПРАВДА И ХАРМОНИЯ ПРИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ СИЛИ

Този закон играе съществена роля при кармата и други неща от Духовния и Материалния свят

65. ЗАКОН ЗА СЪВМЕСТЯВАНЕТО НА ДВАТА ПРИНЦИПА ЗА ИСТИНАТА: ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА В ТАЙНА И ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГЛАСЕНА.

Първият принцип се отнася за преждевременно предоставена информация, която би могла да навреди, ако не се използва в точно определеното време и от подходящите хора; ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОГЛАСЕНА - Този принцип се отнася за закъснялата информация, която вече става ненужна.

66. ЗАКОН ЗА НАТРУПВАНЕ НА ДУХОВНА ЕНЕРГИЯ (СВЕТЛИНА)

Това Душата осъществява чрез непрекъснатия процес на УЧЕНЕ, ИЗРАСТВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДУШАТА. Този закон е свързан със "Закона за развитие на човешката душа".

67. ЗАКОН ЗА ИЗРАСТВАНЕТО

68. ЗАКОН ЗА НАТРУПВАНЕ НА ДУХОВНАТА ЕНЕРГИЯ - ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА У ВСЕКИ ДУХ С ЦЕЛ ПРЕМИНАВАНЕТО МУ ОТ ЕДНО ИЗМЕРЕНИЕ В ДРУГО И ОТ ЕДИН СВЯТ В ДРУГ

Имат се предвид твърди и материални светове от по-фина материя или газ. ТОВА Е ЕВОЛЮЦИЯ, която е процес и не се извършва като върви по права линия. Случва се понякога зацикляне на място или връщане назад в развитието, за да се тръгне след това отново към по-висша цел.

69. ЗАКОН ЗА УСПЕХА

70. ЗАКОН ЗА СЪЧУВСТВИЕТО И МЪДРОСТТА

71. ЗАКОН ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА МЕЖДУ ХОРАТА

НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА СЪДИ, ДА ОТМЪЩАВА, ДА НАКАЗВА.

72. ЗАКОН ЗА БЕЗУСЛОВНОТО, БЕЗРЕЗЕРВНО ДОВЕРИЕ И ОБИЧ В БО73. ЗАКОН ЗА БИТИЕТО НА ВЕЛИКИЯ ДУХ НА БЛАГОДАТТА

74. ЗАКОН ЗА СЕДМИЯ ДЕН, ПОСВЕТЕН НА БОГА. БЛАГОДАРНОСТ КЪМ БОГА

75. ЗАКОН ЗА ОБРЕДНОТО ТАЙНСТВО

76. ЗАКОН ЗА ПОКАЯНИЕТО И ТАЙНСТВОТО НА ПРИЧАСТИЕТО

77. ЗАКОН ЗА ТАЙНСТВОТО НА КРЪЩЕНЕТО

Извършва се пречистване чрез водата, която има способността да носи "информация и да променя свойствата си. Създава се благоприятно енерго-информационно поле, от което "кръстеният" може да се възползва за своето духовно пречистване по пътя към Светлината. Тук съществена роля играе личният избор, защото може да преминеш през кръщението, а Душата ти да носи неискрени подбуди.

78. ЗАКОН ЗА ВЕЧНОТО, ЗА СЪЗИДАНИЕТО И ЗА ВЪЗХОДА

79. ЗАКОН ЗА БЕЗГРАНИЧНОСТТА

Този закон се отнася до безграничното израстване нивото на духовното съзнание, т.е. за духовното израстване на човека.

80. ЗАКОН ЗА ПЪЛНОТО ЕДИНЕНИЕ С БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ

Това е БОЖЕСТЕВНОТО, ВЪРХОВНОТО СЪЗНАНИЕ - ЦЯЛОСТНО СЪЗНАНИЕ, съзнателно Единение с Бог, т.е. ДА СТАВАШ ЕДНО ЦЯЛО С ВСИЧКО. Отделяне не съществува. РАЗЕДИНЕНИЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА, защото не съществува ОТДЕЛЯНЕ НА НИЩО ОТ НИЩО. ИМА САМО ЕДНО ЕДИНЕНИЕ, ИМА САМО ЕДИНСТВО. Всичко в живота е процес на ЕДИНЕНИЕ И ОТДЕЛЯНЕ, ЕДИНЕНИЕ И ПАК ОТДЕЛЯНЕ. Това е ритъмът, създал самият Живот. Животът е цикъл от редуване на различни противоположни неща.