Магията - това е този клон от знанието, който предимно се е занимавал с фините измерения, чийто тайни сега постига съвременната наука.

Думата "магия" идва до нас от гръцкия език, в гръцкия от пахлави и зенд - два езика на древния Изток. "Маг" - това е "жрец", "мъдър", "сиятелен", "великолепен" философ от Индия, Персия, Халдея, Египет. Кои са били тези философи, жреци, мъдреци? Патриарси на единното знание, представляващо синтез от наука и изкуство, основатели на велики цивилизации. "Магията" - това е висша мъдрост, свещена философия. Тя е обединявала физиката и метафизиката, астрономията и астрологията, множество школи на целителство - разлика между тях в древността не са правили. По същество не са правили разлика между фините и плътните планове. Единството на света се е епочетало като безусловна аксиома.

Бидейки не нещо друго, а интегрална наука, магията е изисквала сериозна подготовка. Която и да е наука е закрита за този, който не е преминал нейният курс. За неграмотния и училищната алгебра е - непостижима мъдрост. Какво да кажеме за толкова дълбоко, сложно и фино знание, като метафизиката? Тя не е по силите на всеки, нея са я онладявали хора умни, способни, упорити, издържащи на суровите години ученичество - жреци, посветени, които ставали пазители на тайната доктрина, получавали достъп до закритата за необучени профани област.

Висша цел на всичките магически ритуали (както и алхимичните) е духовната трансформация. Магията, използвана в духовните търсения, еволюционната магия се смята за висша; за решаване на задачи от всекидневния живот е достатъчна "низшата". Такова разделение е условно, но е оправдано, а ето да се дели магията на "черна" и "бяла" е в корена си неправилно. Вселенските енергии, които използва човек, сами по себе си са изцяло безлични, "светъл" или "тъмен" оттенък те придобиват според волята на практикуващия. Той може да отправи усилията си за врачуване на ближния, а може и към това, да му причини зло. Точно както огънят е само огън, с него може да стоплим дома си, но от него може и да се запали дома на съседа.

И духовната и битовата магия си имат работа с едни и същи универсални космически закони.На тях се подчинява всичко, в това число и обикновения човешки живот.

...

Висшата космическа математика трябва да се свежда до земната аритметика, да съществува в достъпна за човешкото разбиране форма, във вид на прости житейски правила.

ЗАКОН ЗА ОТДАВАНЕТО

Той гласи, че голямата сила винаги може да отрази по-малката, да се върне към агресора заедно с цялата енергия на тази по-голямата. Казано по-просто - не трябва да се напада този, който е по-силен от вас - физически, духовно, психически, енергийно, социално. Ако става въпрос за бой - то вас, просто ще ви набият.

...

ЗАКОН ЗА ИЗОБИЛИЕТО, той е и ЗАКОН ЗА ЦИРКУЛАЦИЯТА

Той отразява принципа "подобното привлича подобното".
...
Има разлика между разточителството и истинската нужда, в която виновен е не самият човек, а независещи от него обстоятелства. "Ще бъде ден - ще има и храна", "Бог ще подаде". Окултистите отдавна са взели на въоръжение шедьоврите на народната мъдрост. Действително, ще подаде, но само на този, който заслужава това.

...

ЗАКОН ЗА РАВНОВЕСИЕТО

Той гласи, че за оцеляване трябва да се уравновесят противоположностите на своя живот, да се хармонизират всичките му страни. Не може да се оцелее без определен запас от енергия или сила. Лошо е, когато тя е малко. Но, когато е много, също е лошо! Защото започваш да пробиваш стените с челото си, вместо просто да минеш потърсиш вратата. И недостигът, и избикът на сили ще направят човека негъвкав, инатлив. Инатът винаги води до крайности. Крайностите нарушават равновесието... Нищетата и наглия разкош са еднакво дисхармонични. Безверието не е плодотворно, но и фанатизмът не е добро.
Общо, това е закон за чувството за мярка, т.е. за нравственото поведение. За "златната среда", т.е. за душевната хармония. За динамичното равновесие - в смисъл на алхимията на духа. Той влиза в групата на т.нар. "парадоксални" закони на магията.

Най-парадоксалният закон, действащ в духовно-интелектуалното пространство е ЗАКОНЪТ ЗА ПРАВДИВАТА ЛЪЖА.

Спасявайки се от неразрешими противоречия, ние казваме "парадоксално, но факт", правейки вид, че реален конфликт не съществува, има само временен парадокс. А с неговото разрешаване може и да се почака... до тогава, докато не се разреши сам. В това се заключава и ситуацията "правдива лъжа". Тя се държи до тогава, докато ние лъжем сами себе си, докато е възможно да се балансира между две взаимноизключващи се идеи. Но рано или късно самоспасателната еквилибристика завършва: това, което ние сме склонни да наричаме парадокс, се явява намек към нова истина. Да се захващаме за старите е вече просто не само безполезно, но и вредно, те сами са се изчерпали, изживяли са времето си, станали са пречка пред развитието, пречат на адаптацията и оцеляването. така че на атеиста ще му се наложи да преразгледа възгледите си. Той няма дазължително да стигне до истината за Бога, а по-скоро, до новата истина за природата на рака.

ЗАКОН НА ЗНАНИЕТО И ЗАКОН НА САМОПОЗНАНИЕТО

Това са двата най-първи и най-важни магически закона. "знанието е сила" - формулира първия. Да се отрича това не е възможно. "Познай самия себе си" - предлага 2-ят.

След тях следва

ЗАКОНЪТ ЗА ИМЕНАТА

Неговата ключова фраза: "Какмо има в името? - Цялата истина!". С този закон е свързан

ЗАКОНЪТ ЗА СИЛАТА НА СЛОВАТА, гласящ: "За мъдреца е достатъчна една дума".


Следващият закон

ЗАКОНЪТ ЗА АСОЦИАЦИЯТА, се разпада на ЗАКОН ЗА СХОДСТВАТА и ЗАКОН ЗА СРОДНОТО
Ключовата фраза на първия е - "това, което изглежда подобно, се явява подобно". 2-ят се изразява с формулата "силата е заразителна". Обединявайки смисъла, ще получим същността на закона за Асоциацията" "общността управлява нещата".

ЗАКОНЪТ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯТА

се изразява с фразата "едното може да стане друго".

ЗАКОНЪТ ЗА ПЕРСОНИФИКАЦИЯТА -

"всичко може да се представи от (или с) личността".

Той завършва ПЪРВАТА ГРУПА МАГИЧЕСКИ ЗАКОНИ според чиито скрижали ние познаваме света, а също и го управляваме.



ЗАКОНИ ОТ ВТОРАТА ГРУПА

Те се изучават в училище и в института под името закони на диалектиката. Към тях се отнася

ЗАКОНЪТ ЗА СИНТЕЗА, или ЗАКОНЪТ ЗА ЕДИНСТВОТО НА ПРОТИВОПОЛЖНОСТИТЕ.

Законът на Хермес "Каквото горе, такова и долу", нашият безотказен инструмент, е просто окултно перифразиране на закона за Синтеза или още по-тесния му вариант - Закона за Противоположностите.

Към тази група се отнася и

ЗАКОНЪТ ЗА РАВНОВЕСИЕТО.


В ТРЕТАТА ГРУПА СА СЪБРАНИ МАГИЧЕСКИ ЗАКОНИ, ОБЯСНЯВАЩИ КАК ЧОВЕКЪТ ВЪЗПРИЕМА И ОПИСВА СВЕТА.

Първо, това е ЗАКОНЪТ ЗА БЕЗКРАЙНИТЕ ДАННИ, утвърждаващ, че познанието никога не свършва.

ЗАКОНЪТ ЗА БЕЗКРАЙНИТЕ ВСЕЛЕНИ  е пряко продължение на предишния. Той утвърждава, че няма две същества, възприемащи света съвършенно еднакво, а числото на достъпните от възприятието на човека реалности с нищо не е ограничено. И в същото време е ограничено.

ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА

Той ни предпазва от илюзията на всезнайството ("ние не можеме да знаеме всичко"").

ЗАКОН ЗА ПРАГМАТИЗМА

Той е много прост" "ако това действа, значи е истинно". Съвместявайки тази фраза със закона за Безкрайните Вселени, получаваме интересен извод: истината е функция на вярата.