Някои от дълбоките избори, които сме направили в ранните си години, все още ни ръководят, дори изцяло да сме забравили за тях. Изборите, направени в интензивна емоционална обстановка, са запазени дълбоко в подсъзнанието ни, и ако сме потиснали някое травмиращо събитие, така че да не се налага да го чувстваме повече, ние не можем да достигнем до този избор и да го променим. Силата на избора, зависи от интензивността на емоциите, при които сме го направили. Например в детството сме настоявали за нещо, било ни е отказано, и в момент на самосъжаление или разочарование, решаваме, че трябва да искаме по-малко, да се задоволяваме с по-малко, да се ограничаваме в плановете и мечтите си. По-късно в живота, когато се опитваме да изградим успех, любов или щастие, винаги спираме до по-малкото или си поставяме по-дребни цели, отколкото сме способни да постигнем, т.е. изграждаме си някаква форма на нищета и недоимък. Изборът е вид заричане пред себе си как ще действаме отсега нататък. Старият избор оцветява всеки нов избор, който правим.
Веднъж след като старият избор е приет, той бива подсилван от новите избори, които причинява. За да се освободим от тях трябва да се изправим срещу емоциите, които сме затворили в изборите си, да ги балансираме и пречистим. Добри техники за това са отново само-осъзнаването, работата с автономни мисъл форми и медитацията. Самоосъзнаването насочва достатъчно енергия в проблемните зони и ги разфиксира, същото прави и работата с Лъчите. По принцип регресията би могла да помогне, стига само да не се окажете лице в лице с прекалено силни емоции, които да не знаете как да отработите.
