Също както в Третата раса постепенно се формирала Четвъртата раса, Петата раса започнала да се формира в Расата на атлантите. Това станало примерно 200 хиляди години преди потъването на основния континент на Атлантида или примерно преди милион години.
Сега във въплъщение се намира петата под-раса на Петата Коренна Раса и започва да се въплъщава щестата под-раса.
За да се изясни ситуацията с расите и под-расите е необходимо да се има предвид следното :
1. Във всяка Манвантара монадите се въплъщават във всяка от седемте раси, преминавайки в развитието си седем Кръга. „...този Кръг е Пети и ние сега се намираме в Петата коренна Раса.
2. Всяка Коренна раса има седем под-раси.
3. Всяка под-раса на свой ред има седем разклонения, които могат да бъдат наречени „клон“ или „родствена“ раса.
4. Малките племена, клонове и разклонения на последните са безчислени и зависят от действието на Кармата.
Генеалогичното дърво на петата коренна раса
Изследвайте Генеалогичното Дърво, приложено тук, и ще разберете. Илюстрацията е чисто диаграмна и е приведена единствено с цел да помогне на читателя да се оправи в този въпрос сред бъркотията, съществуваща в термините, употребявани през различно време за подразделенията на човечеството. Тук също се прави опит да се изрази в цифри - но само приблизително, за сравнение – продължителността на времето, благодарение на което е възможно определено да се отличи едно подразделение от друго. Ако беше направен опит да се посочат определени срокове за няколко от тях, това би довело до безнадеждна бъркотия; защото расите, под-расите и т.н. до техните най-малки разклонения се застъпват и преплитат помежду си до такава степен, че е почти невъзможно да бъдат разделени.
Човешката Раса е сравнена с дърво и това прекрасно служи като илюстрация.
Главният ствол на дървото може да бъде сравнен с Коренна Раса [А].
Големите му клони – с различните под-раси, които са седем [В1,В2,В3 и т.н].
На всеки от тези клони има седем „клончета“ или „родствени“ раси [с].
Кактусовидното растение е най-добрата илюстрация, защото „месестите“ му листа са покрити с остри игли, всяка от които може да бъде сравнена с една народност или племе човешки същества.
И така, нашата Пета Коренна Раса вече е съществувала – като Раса sui generis и съвършено самостоятелно от своя основен ствол – около 1 000 000 години; затова следва да отбележим, че всяка от четирите предшестващи под-раси е живяла приблизително 210 000 години; по такъв начин всяка родствена раса има средно съществуване около 30 000 години и така европейската „родствена раса“ има пред себе си достатъчно хилядолетия, макар че народите или безбройните игли по нея се изменят с всеки следващ „сезон“ от три или четири хиляди години. Твърде любопитно е да отбележим сравнителната приблизителност в продължителността между животите на „расовото семейство“ и Звездната Година.
Знанието на предидущото и абсолютно правилните подразделения на времето представлявали неотменна част от Мистериите, където тези науки се преподавали на учениците и където те се предавали от един Йерофант на друг“.
Също както по времето на Третата и Четвъртата Раси Небесните Наставници не оставили и Петата Раса без грижа и опека. Така например е известно, че „след като предоставили атлантите на гибелта им, те се върнали или по-точно се спуснали по време на третата под-раса на Петата Раса, за да открият на спасеното човечество тайните на тяхното месторождение – Звездните Небеса“.
„Продължителността на „периодите“, отделящи в пространството и времето Четвъртата Раса от Петата – в историческото или даже в легендарното създаване на последната – е прекалено огромна за нас и даже за теософ, за да можем да дадем по-подробно изложение. В течение на времето на следделувиалните/???/ Векове, белязани в известни периодични епохи с ужасяващи катаклизми, твърде много раси и народности са се народили и са изчезнали почти безследно, за да може някой да им даде описание, което би имало каквато и да било ценност. Имат ли Владиците пълна и последователна история на нашата Раса от самото й създаване, та до наше време; притежават ли те непрекъснат запис за човека, като се започне от неговото развитие в завършено физическо същество, благодарение на което той станал цар над животните и властелин на тази Земя – не авторът може да говори за това. Несъмнено те го имат и такова е нашето лично убеждение. Но ако е така, това знание се пази само за най-високите Посветени, които не го доверяват на своите ученици. Затова авторът може да даде само онова, на което са го учили и нищо повече, а даже и това ще се стори на непосветения читател по-скоро див и фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Това е естествено и така трябва и да бъде, защото в течение на няколко години такова беше впечатлението и на скромната пишеща тези страници. Родена и възпитана в европейски материалистични и смятащи се за цивилизовани страни, тя с много голям труд усвои гореизложеното. Но има известни доказателства, които с течение на времето стават неопровержими и неотрицаеми за всеки сериозен и непредубеден ум. В продължение на цяла поредица години такива доказателства й бяха предложени и сега тя е напълно убедена, че нашата сегашна Планета и нейните човешки Раси е трябвало да се родят, да растат и да се развиват именно по този път и по никакъв друг“.
„Човешките Раси се раждат една от друга, растат, развиват се, стареят и умират. Техните под-раси и народи следват същото правило“
„Никой не заставя никого от онези съмняващи се, които ще приемат Тайната Доктрина за „мистификация“, и даже не го моли да повярва на нашите твърдения...“
„Също така не е необходимо някой да повярва в Окултните Науки и Древните Учения, преди да узнае нещо за своята Душа и да повярва в нея. Нито една велика истина никога не е била приемана a priori и обикновено са минавали столетие или две преди проблясъци от нея да започнат да просветват в човешкото съзнание като възможна истина, с изключение на случаите, когато твърдението на някакъв факт се е потвърждавало от достоверното му откриване. Истините на нашите дни са лъжата и заблудата на вчерашните дни и vise versa. И настоящият труд ще бъде оправдан частично или изцяло едва през двайсетото столетие“.
Сега във въплъщение се намира петата под-раса на Петата Коренна Раса и започва да се въплъщава щестата под-раса.
За да се изясни ситуацията с расите и под-расите е необходимо да се има предвид следното :
1. Във всяка Манвантара монадите се въплъщават във всяка от седемте раси, преминавайки в развитието си седем Кръга. „...този Кръг е Пети и ние сега се намираме в Петата коренна Раса.
2. Всяка Коренна раса има седем под-раси.
3. Всяка под-раса на свой ред има седем разклонения, които могат да бъдат наречени „клон“ или „родствена“ раса.
4. Малките племена, клонове и разклонения на последните са безчислени и зависят от действието на Кармата.
Генеалогичното дърво на петата коренна раса
Изследвайте Генеалогичното Дърво, приложено тук, и ще разберете. Илюстрацията е чисто диаграмна и е приведена единствено с цел да помогне на читателя да се оправи в този въпрос сред бъркотията, съществуваща в термините, употребявани през различно време за подразделенията на човечеството. Тук също се прави опит да се изрази в цифри - но само приблизително, за сравнение – продължителността на времето, благодарение на което е възможно определено да се отличи едно подразделение от друго. Ако беше направен опит да се посочат определени срокове за няколко от тях, това би довело до безнадеждна бъркотия; защото расите, под-расите и т.н. до техните най-малки разклонения се застъпват и преплитат помежду си до такава степен, че е почти невъзможно да бъдат разделени.
Човешката Раса е сравнена с дърво и това прекрасно служи като илюстрация.
Главният ствол на дървото може да бъде сравнен с Коренна Раса [А].
Големите му клони – с различните под-раси, които са седем [В1,В2,В3 и т.н].
На всеки от тези клони има седем „клончета“ или „родствени“ раси [с].
Кактусовидното растение е най-добрата илюстрация, защото „месестите“ му листа са покрити с остри игли, всяка от които може да бъде сравнена с една народност или племе човешки същества.
И така, нашата Пета Коренна Раса вече е съществувала – като Раса sui generis и съвършено самостоятелно от своя основен ствол – около 1 000 000 години; затова следва да отбележим, че всяка от четирите предшестващи под-раси е живяла приблизително 210 000 години; по такъв начин всяка родствена раса има средно съществуване около 30 000 години и така европейската „родствена раса“ има пред себе си достатъчно хилядолетия, макар че народите или безбройните игли по нея се изменят с всеки следващ „сезон“ от три или четири хиляди години. Твърде любопитно е да отбележим сравнителната приблизителност в продължителността между животите на „расовото семейство“ и Звездната Година.
Знанието на предидущото и абсолютно правилните подразделения на времето представлявали неотменна част от Мистериите, където тези науки се преподавали на учениците и където те се предавали от един Йерофант на друг“.
Също както по времето на Третата и Четвъртата Раси Небесните Наставници не оставили и Петата Раса без грижа и опека. Така например е известно, че „след като предоставили атлантите на гибелта им, те се върнали или по-точно се спуснали по време на третата под-раса на Петата Раса, за да открият на спасеното човечество тайните на тяхното месторождение – Звездните Небеса“.
„Продължителността на „периодите“, отделящи в пространството и времето Четвъртата Раса от Петата – в историческото или даже в легендарното създаване на последната – е прекалено огромна за нас и даже за теософ, за да можем да дадем по-подробно изложение. В течение на времето на следделувиалните/???/ Векове, белязани в известни периодични епохи с ужасяващи катаклизми, твърде много раси и народности са се народили и са изчезнали почти безследно, за да може някой да им даде описание, което би имало каквато и да било ценност. Имат ли Владиците пълна и последователна история на нашата Раса от самото й създаване, та до наше време; притежават ли те непрекъснат запис за човека, като се започне от неговото развитие в завършено физическо същество, благодарение на което той станал цар над животните и властелин на тази Земя – не авторът може да говори за това. Несъмнено те го имат и такова е нашето лично убеждение. Но ако е така, това знание се пази само за най-високите Посветени, които не го доверяват на своите ученици. Затова авторът може да даде само онова, на което са го учили и нищо повече, а даже и това ще се стори на непосветения читател по-скоро див и фантастичен сън, отколкото възможна действителност. Това е естествено и така трябва и да бъде, защото в течение на няколко години такова беше впечатлението и на скромната пишеща тези страници. Родена и възпитана в европейски материалистични и смятащи се за цивилизовани страни, тя с много голям труд усвои гореизложеното. Но има известни доказателства, които с течение на времето стават неопровержими и неотрицаеми за всеки сериозен и непредубеден ум. В продължение на цяла поредица години такива доказателства й бяха предложени и сега тя е напълно убедена, че нашата сегашна Планета и нейните човешки Раси е трябвало да се родят, да растат и да се развиват именно по този път и по никакъв друг“.
„Човешките Раси се раждат една от друга, растат, развиват се, стареят и умират. Техните под-раси и народи следват същото правило“
„Никой не заставя никого от онези съмняващи се, които ще приемат Тайната Доктрина за „мистификация“, и даже не го моли да повярва на нашите твърдения...“
„Също така не е необходимо някой да повярва в Окултните Науки и Древните Учения, преди да узнае нещо за своята Душа и да повярва в нея. Нито една велика истина никога не е била приемана a priori и обикновено са минавали столетие или две преди проблясъци от нея да започнат да просветват в човешкото съзнание като възможна истина, с изключение на случаите, когато твърдението на някакъв факт се е потвърждавало от достоверното му откриване. Истините на нашите дни са лъжата и заблудата на вчерашните дни и vise versa. И настоящият труд ще бъде оправдан частично или изцяло едва през двайсетото столетие“.
