Децата с нови модели на мозъчните вълни често се проявяват като синдром на дефицит на вниманието (СДВ) или синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ). Това означава, че детето е затруднено да изпълнява една задача дълго време, да задържа вниманието си или да се съсредоточава. Истината обаче е, че Децата на новото време не мислят по същия начин като предците си. Хората обикновено разсъждават линейно, т.е. една мисъл следва логически друга и т.н., образувайки права спретната линия. Ролята на всяка брънка от веригата на разума е да свърже една информация със следващата, докато се изгради история, която да изглежда смислена.
Мозъците на Децата на новото време работят по друг начин. Вместо да използват линейната логика, те мислят секционно. В мозъците на тези забележителни деца има страшно много чекмедженца, като в тях се съхраняват различни видове информация. Чекмедженцата се отварят по секци, често по много наведнъж.
...
Когато мислят, Децата на новото време са способни да минават от една област в друга, разпознавайки и съхранявайки данни за по-нататъшна употреба или докато съберат достатъчно информация, която изцяло да изглежда смислена.
Особено Кристалните и Звездните деца, на пръв поглед страдат от СДВ или СХДВ. Истината обаче е , че тези деца нямат нужда да обмислят дълго нещата - защото вече разполагат с информация, спретнато подредена за бъдеща употреба! Аз предпочитам да разглеждам СХДВ като способност за скоростно обработване на информация от различните измерения.
Децата на новото време притежават вродената способност да оставят съзнанието си да се рее когато и където поискат - като същевременно те продължават да живеят в триизмерния свят!
...
Техниката на децата им позволява да асимилират данните със свръхсветлинна скорост. За тях тази скорост е естествена. Много от тях не съзнават, че са различни; те просто функционират така, както са създадени.
Тази на пръв поглед разхвърляна дейност често остава неразбрана от учители, родители и настойници. ... Такива деца често изпадат от образователната система и биват определяни като проблемни. Накрая те намразват обществото, което не иска или не може да ги разбере. Те и без това се чувствуват различни, тъй като осъзнатостта им далеч надхвърля представите на околните. В резултат самооценката им се влошава, появяват се поведенчески проблеми, може би дори подтиснатост, и те лека-полека престават да общуват с хората, тъй като и без това никой не ги чува.
...
Една от най-великите истини, които Децата на новото време знаят без никаква сянка от съмнение, е, че всички сме едно.
...
Нашето общество подобно на много други, се нуждае, най-общо казано, от някого, когото да обвинява за своята глупост, и винаги е имало хора, преследвани, задето правят нещо необикновено - или обратното, задето не правят нищо. Обществото трябва да промени схващаниятга си за Децата на новото време или все повече от тях ще изпадат в изолация, въпреки че могат до донесат големи положителни промени в нашия свят.
Мег Блекбърн Лоузи - "Децата на новото време"
Мозъците на Децата на новото време работят по друг начин. Вместо да използват линейната логика, те мислят секционно. В мозъците на тези забележителни деца има страшно много чекмедженца, като в тях се съхраняват различни видове информация. Чекмедженцата се отварят по секци, често по много наведнъж.
...
Когато мислят, Децата на новото време са способни да минават от една област в друга, разпознавайки и съхранявайки данни за по-нататъшна употреба или докато съберат достатъчно информация, която изцяло да изглежда смислена.
Особено Кристалните и Звездните деца, на пръв поглед страдат от СДВ или СХДВ. Истината обаче е , че тези деца нямат нужда да обмислят дълго нещата - защото вече разполагат с информация, спретнато подредена за бъдеща употреба! Аз предпочитам да разглеждам СХДВ като способност за скоростно обработване на информация от различните измерения.
Децата на новото време притежават вродената способност да оставят съзнанието си да се рее когато и където поискат - като същевременно те продължават да живеят в триизмерния свят!
...
Техниката на децата им позволява да асимилират данните със свръхсветлинна скорост. За тях тази скорост е естествена. Много от тях не съзнават, че са различни; те просто функционират така, както са създадени.
Тази на пръв поглед разхвърляна дейност често остава неразбрана от учители, родители и настойници. ... Такива деца често изпадат от образователната система и биват определяни като проблемни. Накрая те намразват обществото, което не иска или не може да ги разбере. Те и без това се чувствуват различни, тъй като осъзнатостта им далеч надхвърля представите на околните. В резултат самооценката им се влошава, появяват се поведенчески проблеми, може би дори подтиснатост, и те лека-полека престават да общуват с хората, тъй като и без това никой не ги чува.
...
Една от най-великите истини, които Децата на новото време знаят без никаква сянка от съмнение, е, че всички сме едно.
...
Нашето общество подобно на много други, се нуждае, най-общо казано, от някого, когото да обвинява за своята глупост, и винаги е имало хора, преследвани, задето правят нещо необикновено - или обратното, задето не правят нищо. Обществото трябва да промени схващаниятга си за Децата на новото време или все повече от тях ще изпадат в изолация, въпреки че могат до донесат големи положителни промени в нашия свят.
Мег Блекбърн Лоузи - "Децата на новото време"
