Понякога децата родени с голями дарби, но незабелязвани и ненасърчавани, започват да се отдръпват в другите реалности. Те изглеждат като затворени в себе си, с частично или напълно увредено осъзнаване на заобикалящата ги триизмерна действителност.

А истината е, че просто им се струва по-лесно да се оттеглят в състоянието на чисто съзнание, отколкото да се чувстват нечути и непризнати. За тях е трудно да изразяват с ежедневния човешки език етерните преживявания, до които съзнанието им достига с такава лекота. Разбира се, не всяка поставена диагноза аутизъм е резултат от недоразумение, но това се случва все по-често, тъй като в нашия свят се появяват все нови и нови изключителни деца.

Усещането за докосване кара много от тези т.нар. деца с аутизъм да се чувствуват застрашени. Това е, защото, когато бъдат докоснати от някого, те усещат всичко, което той някога е преживял - най-дълбоките му страхове и чувства, светлото и тъмното в него. Освен това повечето деца с аутизъм не понадят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин, защото и така им е трудно да живеят в телата си. Част от тях не понасят дори дрехи или обувки. Това не се отнася за всички деца с аутизъм, но е явление, което определено се вписва в контекста на Новите деца.


Когато и електрическото и електромагнитното поле се завъртят в една посока, вратите на времето и пространството се отварят, преградите между нашата реалност и тази на другите светове изчезват, а гравитацията престава да съществува. Именно по този начин действа антигравитационната технология, а НЛО идват и си отиват от нашия свят. Това е и начинът, по който се постига пътуването във времето и по който човешкото съзнание работи в тази и другите реалности.