"Тъй, а сега за Плутон. Тази планета притежава няколко странни качества, които я карат да изглежда малко като аутсайдер. Тя не следва законите: орбитата й е елипсовидна и в една фаза от транзита си тя е по-близо до земята от Нептун, при което плоскостта на орбитата е леко наклонена и се различава от плоскостите на другите планети. През ноември 1983 г. Плутон ще навлезе в Скорпион и ще транзитира през този знак около 18 години. В този период той ще се движи през собствения си знак.
Тъй като Dane Rudhyar смята времето, през което Плутон се намира близо до земята за особено значимо и го нарича оплождащо, реших да изследвам събитията през различните исторически периоди, в които Плутон се е намирал в Скорпион. Натъкнах се на интересни неща. Например: Плутон навлязъл в Скорпион през последното десетилетие на 15ти век. Това бил важен момент, зората на флорентинския Ренесанс. В културен план времето действително било неимоверно плодотворно, истинско възраждане на забравени науки и духовни идеали. Събитията, довели до подобна могъща експлозия на човешки ресурси, били съвсем плутонови. Cosimo de Medici, владетел на Флоренция, имал слабост към загубени старогръцки ръкописи и ги събирал. При битката за Константинопол успял да се сдобие с няколко такива, сред които се намирал и странен документ, наречен по-късно Corpus Hermeticum. Ръкописът бил съчинен през втори век от н.е., но преводачът на Cosimo, Marsilio Ficino, смятал, че е открил текст, по-древен от библията и разпространил мълвата, че авторът му е един велик, мъдър мъж на име Хермес Трисмегист. Описаната там философия променила мисленето в цяла Европа.
Corpus Hermeticum не бил християнски текст. Чрез неговото влияние процъфтял интересът към езическите Богове, Кабала, Таро и талисманената магия. Той оповестявал, че Вселената е голям, единен свят и това, което се намира горе, е отражение на това, което се намира долу. Там се говорело за реинкарнация и душа. Възxвалявала се божествената същност на човека, онова голямо чудо, едновременно Бог и животно. Днес наричаме този мироглед "херметичен" или "неоплатоничен", но тогава се смятал за извънредно еретичен, преди всичко поради натрапващото се схващане, че Боговете са колкото на небето, толкова и тук, сред нас, от плът и кръв.
По време на тогавашния транзит на Плутон през Скорпион се родили редица влиятелни личности. По същото време си проправили път мисловните модели на Рененсансовата епоха. Сред значимите хора бил Мартин Лутър, който упражнил невероятен натиск върху установената религиозна структура. Можем да споменем и Paracelsus, когото някои смятат за баща на съвременната медицина. Тези личности, родени под влиянието на Плутон в Скорпион утвърдили в житейския си път идеите, породени от този транзит и променили други, привидно непоклатими обществени структури. Всеки ренесанс означава задължително смърт, тук в края на 15ти век Плутон сложил край на католическия монопол и на ограниченото в тесни рамки средновековно мислене.
Друг транзит на Плутон през Скорпион имало през 1240 г. Това също било време, в което нови философски течения прониквали в християнския свят. Било времето на рицарите темплиери* и разцветът на кабалистиката в Испания. Едновременно с това било времето на трубадурите и придворните поети. Този период се нарича ренесанс на златното средновековие и бил също толкова благодатен за абсурдни идеи, колкото и по-късният същински Ренесанс. Алхимията била в разцвета си, а философията на Raimon Lull, кабалист и неоплатоник, се разпространила из цяла Европа. Разбира се, мога да бъда обвинена, че сама влагам в тези периоди значението, което искам да открия, но всеки, който се занимава с херметична философия може да проследи циклите на нейното възраждане. 3а кратко време тя изригва от колективното, после последователите й биват преследвани и тя отново потъва, за да се появи след още 250 години, тоест след една Плутонова обиколка. 3атова не бях никак изненадана, когато открих, че транзитът през 1740 г. съвпада с появата на франкмасонското движение и с рождението на Franz Mesmer, който вградил херметичния мироглед в научна рамка, изследвал с този метод човешката психика и така се превърнал в баща на модерната психология.
Бавно започвам да се убеждавам, че Плутон по някакъв начин е свързан с изграден върху херметичните принципи мироглед, който изплува винаги, когато носещите структури на обществото грозят да се сринат. Човекът винаги е обяснявал действителността си според физичните закони и е изграждал социалните си модели с екстравертна насоченост. Изглежда нещо се задвижва, когато Плутон навлезе в знака си, сякаш стените на нашия екстравертен дом се пропукват. Сякаш съществува нещо като изгубено познание, в действителност познание за структурата на Вселената, което произхожда от друга плоскост, различна от тази на човешките сетива и техните възприятия. И когато Плутон навлезе в знака си, това изгубено знание внезапно изплува в нова премяна.
Фактът, че такъв транзит ни предстои непосредствено, разбира се породи у мен редица въпроси. Ако действително съществува подобна закономерност при Плутоновите транзити в течение на човешката история, то старите херметични принципи би трябвало точно сега да си проправят път и да могат да бъдат усетени. Самата аз сякаш вече откривам следите им в психологията на юнг, която в крайна сметка се гради върху същия този мироглед, тъй като се занимаваме с понятия като колективно подсъзнание, синхрония и архетипи. Неговите психологични представи за живота, които се е опитал да докаже чрез наблюдения и емпирични изследвания, са изтъкани от същата материя като Corpus Hermeticum. Слонна съм да смятам възраждането на интереса към астрологията, Таро-то и I Ging за още един признак в подкрепа на тази теория. Кого би учудило тогава, че астрологията и херметичната философия вървят ръка за ръка, след като няма по-добър носител от астрологията за идеята, че каквото е горе, това е и долу.
Това наистина не е философия в уранов смисъл, изградена от концепции за същността на Вселената. Тук става дума за дълбоко и фино усещане на същността на Живота като такъв, което се изразява на своя странен език всеки път, когато Плутон транзитира през Скорпион. Този усет сякаш прерязва всички религиозни догми и политически постулати и прониква до самото ядро на човешката душа. Една неизтребима философия или мироглед, неизброими пъти унищожаван и въпреки това възраждащ се отново и отново в нов облик. Изброените от мен плутонови движения неизменно привличат върху себе си немалко гняв и преследване отстрана на установените йерархични структури, но в същността си остават непокътнати. Франкмасонското движение, неоплатонизмът, херметичната философия и психоанализата имат общ корен, макар че много хора биха се разгневили, ако чуеха каква позиция защитавам.
Плутон е метрономът на колективното. Всичките малки индивидуални хребети са отстоявали известно време собствените си позиции, сякаш са успели да разгадаят всички тайни на Живота, изградили са общество според един или друг модел и смятат, че знаят всичко за същността на Бог или човека. И тогава се появява Плутон, открива неподозирани дълбини и взривява на парченца самодоволно изградените човешки ценности. Плутон провъзгласява смъртта на религии и космологии и наместо тях представя все същото интензивно видение.
Със сигурност вече сте се замислили, че в наталните карти на хората, които имат най-силен усет за нещата, Сатурн и Плутон образуват силен аспект, точно както тези с доминираща ураново-сатурнова връзка чуват гласовете на нови идеи и тези с нептуново-сатурнова връзка усещат уханието на мистични миражи. Виждам, че някои от Вас се усмихват, сякаш разбират. Научила съм, че плутоново-сатурновите личности могат да предусетят как приближава смъртта на Боговете на обществото и изплува прастарата визия за изначалието. Подозирам, че някои от тях подпомагат тази смърт, играейки ролята на саботьори, докато друга група се задълбочава най-вече в основополагащата философия. Но при всички случаи тези хора водят тежка битка, защото по някакъв начин трябва да реализират Плутон в живота си. "
Тъй като Dane Rudhyar смята времето, през което Плутон се намира близо до земята за особено значимо и го нарича оплождащо, реших да изследвам събитията през различните исторически периоди, в които Плутон се е намирал в Скорпион. Натъкнах се на интересни неща. Например: Плутон навлязъл в Скорпион през последното десетилетие на 15ти век. Това бил важен момент, зората на флорентинския Ренесанс. В културен план времето действително било неимоверно плодотворно, истинско възраждане на забравени науки и духовни идеали. Събитията, довели до подобна могъща експлозия на човешки ресурси, били съвсем плутонови. Cosimo de Medici, владетел на Флоренция, имал слабост към загубени старогръцки ръкописи и ги събирал. При битката за Константинопол успял да се сдобие с няколко такива, сред които се намирал и странен документ, наречен по-късно Corpus Hermeticum. Ръкописът бил съчинен през втори век от н.е., но преводачът на Cosimo, Marsilio Ficino, смятал, че е открил текст, по-древен от библията и разпространил мълвата, че авторът му е един велик, мъдър мъж на име Хермес Трисмегист. Описаната там философия променила мисленето в цяла Европа.
Corpus Hermeticum не бил християнски текст. Чрез неговото влияние процъфтял интересът към езическите Богове, Кабала, Таро и талисманената магия. Той оповестявал, че Вселената е голям, единен свят и това, което се намира горе, е отражение на това, което се намира долу. Там се говорело за реинкарнация и душа. Възxвалявала се божествената същност на човека, онова голямо чудо, едновременно Бог и животно. Днес наричаме този мироглед "херметичен" или "неоплатоничен", но тогава се смятал за извънредно еретичен, преди всичко поради натрапващото се схващане, че Боговете са колкото на небето, толкова и тук, сред нас, от плът и кръв.
По време на тогавашния транзит на Плутон през Скорпион се родили редица влиятелни личности. По същото време си проправили път мисловните модели на Рененсансовата епоха. Сред значимите хора бил Мартин Лутър, който упражнил невероятен натиск върху установената религиозна структура. Можем да споменем и Paracelsus, когото някои смятат за баща на съвременната медицина. Тези личности, родени под влиянието на Плутон в Скорпион утвърдили в житейския си път идеите, породени от този транзит и променили други, привидно непоклатими обществени структури. Всеки ренесанс означава задължително смърт, тук в края на 15ти век Плутон сложил край на католическия монопол и на ограниченото в тесни рамки средновековно мислене.
Друг транзит на Плутон през Скорпион имало през 1240 г. Това също било време, в което нови философски течения прониквали в християнския свят. Било времето на рицарите темплиери* и разцветът на кабалистиката в Испания. Едновременно с това било времето на трубадурите и придворните поети. Този период се нарича ренесанс на златното средновековие и бил също толкова благодатен за абсурдни идеи, колкото и по-късният същински Ренесанс. Алхимията била в разцвета си, а философията на Raimon Lull, кабалист и неоплатоник, се разпространила из цяла Европа. Разбира се, мога да бъда обвинена, че сама влагам в тези периоди значението, което искам да открия, но всеки, който се занимава с херметична философия може да проследи циклите на нейното възраждане. 3а кратко време тя изригва от колективното, после последователите й биват преследвани и тя отново потъва, за да се появи след още 250 години, тоест след една Плутонова обиколка. 3атова не бях никак изненадана, когато открих, че транзитът през 1740 г. съвпада с появата на франкмасонското движение и с рождението на Franz Mesmer, който вградил херметичния мироглед в научна рамка, изследвал с този метод човешката психика и така се превърнал в баща на модерната психология.
Бавно започвам да се убеждавам, че Плутон по някакъв начин е свързан с изграден върху херметичните принципи мироглед, който изплува винаги, когато носещите структури на обществото грозят да се сринат. Човекът винаги е обяснявал действителността си според физичните закони и е изграждал социалните си модели с екстравертна насоченост. Изглежда нещо се задвижва, когато Плутон навлезе в знака си, сякаш стените на нашия екстравертен дом се пропукват. Сякаш съществува нещо като изгубено познание, в действителност познание за структурата на Вселената, което произхожда от друга плоскост, различна от тази на човешките сетива и техните възприятия. И когато Плутон навлезе в знака си, това изгубено знание внезапно изплува в нова премяна.
Фактът, че такъв транзит ни предстои непосредствено, разбира се породи у мен редица въпроси. Ако действително съществува подобна закономерност при Плутоновите транзити в течение на човешката история, то старите херметични принципи би трябвало точно сега да си проправят път и да могат да бъдат усетени. Самата аз сякаш вече откривам следите им в психологията на юнг, която в крайна сметка се гради върху същия този мироглед, тъй като се занимаваме с понятия като колективно подсъзнание, синхрония и архетипи. Неговите психологични представи за живота, които се е опитал да докаже чрез наблюдения и емпирични изследвания, са изтъкани от същата материя като Corpus Hermeticum. Слонна съм да смятам възраждането на интереса към астрологията, Таро-то и I Ging за още един признак в подкрепа на тази теория. Кого би учудило тогава, че астрологията и херметичната философия вървят ръка за ръка, след като няма по-добър носител от астрологията за идеята, че каквото е горе, това е и долу.
Това наистина не е философия в уранов смисъл, изградена от концепции за същността на Вселената. Тук става дума за дълбоко и фино усещане на същността на Живота като такъв, което се изразява на своя странен език всеки път, когато Плутон транзитира през Скорпион. Този усет сякаш прерязва всички религиозни догми и политически постулати и прониква до самото ядро на човешката душа. Една неизтребима философия или мироглед, неизброими пъти унищожаван и въпреки това възраждащ се отново и отново в нов облик. Изброените от мен плутонови движения неизменно привличат върху себе си немалко гняв и преследване отстрана на установените йерархични структури, но в същността си остават непокътнати. Франкмасонското движение, неоплатонизмът, херметичната философия и психоанализата имат общ корен, макар че много хора биха се разгневили, ако чуеха каква позиция защитавам.
Плутон е метрономът на колективното. Всичките малки индивидуални хребети са отстоявали известно време собствените си позиции, сякаш са успели да разгадаят всички тайни на Живота, изградили са общество според един или друг модел и смятат, че знаят всичко за същността на Бог или човека. И тогава се появява Плутон, открива неподозирани дълбини и взривява на парченца самодоволно изградените човешки ценности. Плутон провъзгласява смъртта на религии и космологии и наместо тях представя все същото интензивно видение.
Със сигурност вече сте се замислили, че в наталните карти на хората, които имат най-силен усет за нещата, Сатурн и Плутон образуват силен аспект, точно както тези с доминираща ураново-сатурнова връзка чуват гласовете на нови идеи и тези с нептуново-сатурнова връзка усещат уханието на мистични миражи. Виждам, че някои от Вас се усмихват, сякаш разбират. Научила съм, че плутоново-сатурновите личности могат да предусетят как приближава смъртта на Боговете на обществото и изплува прастарата визия за изначалието. Подозирам, че някои от тях подпомагат тази смърт, играейки ролята на саботьори, докато друга група се задълбочава най-вече в основополагащата философия. Но при всички случаи тези хора водят тежка битка, защото по някакъв начин трябва да реализират Плутон в живота си. "
