Значи, еволюцията в действителност се е понесла право напред? Взимайте стръмнината: тя (еволюцията) се готви за скок. Защото какво е това Ера на Водолея? Еволюционен скок. Но, може би не мигновен, а разтегнат във времето. Не може да се заспи в епохата на Рибите, а да се събудим в епохата на Водолея. Промеждутъчният период заема минимум столетие. Старият свят си отива завинаги, неотвратимо, новият планомерно настъпва, но според човешките мерки смяната на караула е доста бавна, до нопоносимост... Е, какво, да бърза не е в навика на историята, пред нея е вечността.
Вероятно, ние отдавна вече се намираме в режим на скок. Той започна през 1953 г. Или малко по-рано, в края на 40-те, нач. на 50-те г.. През 1947 г. се отбелязва взрив на активността на НЛО, така че по неволя се наложи да се започнат систематични наблюдения над тях, да се събира информация, да се измислят класификации... През същата 1947 г. е публикувано научното изследване върху ЛСД, станало "нишката на Ариадна" в пътешествията из вътрешните пространства на личността. (Впрочем ЛСД е открит през 1942 г.) През 1949 г. започва използването на този наркотик като терапевтично средство, през 50-те г.той става общодостъпен и популярен. В книга излязла през 1954 г., Олдъс Хъксли описва опитите си с мескалина... И все пак познатият ни Хосе Аргуелес, изучил подробно историята на Редактирай съобщениетостроителството на "менталния дом на човечеството", посочва 1953 г. Аргуелес предлага да се нарече продължителният скок от Риби към Водолей "разместване на парадигмите". През 1953 г. разместването е било особено рязко. Първо, Уотсън и Крик предлагат структурния модел на ДНК, открити са радиационните пояси на Земята.
И едното и другото - са съвършено фундаментални интелектуални достижения. Освен това, през 1953 г. е достигнат ядреният паритет между СССР и САЩ. В действителност той е давал само илюзия на стабилност, на устойчив световен порядък, която внушавал Нептун, намиращ се в зодиакалния знак на равновесието - Везни, но световните войни след създаването на термоядреното оръжие станали невъзможни, енергията на човечеството тръгна към художествената обработка на "менталния дом" и към подготовка към неговото неибежно разрушение. "Менталният дом" беше обречен. Него го подсякоха тези същите велики открития, които довършиха неговото създаване.
През 1973 г. Мартин Шонбелгер доказа тъждеството на 64-те вериги ДНК и 64 хексаграми ИЦзин - древната китайска "Книга на промените". Шонбергер говори за нея като "формула на мира, описваща реда, установен в реалността". А тъй като още по-рано, през 1966 г., Луис Ортега установява аналогиите между И Цзин и системата Таро, то се оказва, че тази последна тъждествена система е ДНК. Оказва се, че генетичтият код има преки аналогии с арканите Таро. А те са особена универсална система на символичното описание на Вселената, илюстрират порядъка на разгръщане и проявление на някакъв Общ Принцип, Абсолют. Този порядък лежи в основата на азбуката. На него, както се изяснява, се държи и наследственият механизъм!..
...
По такъв път науката - тази същата, която построи "менталния дом" и без умора го украсяваше, - и достигна да необходимостта да признае съществуването във Вселената на тайнствена централна сила, тъй като стана очевиден някакъв първоначален космически импулс, оставил своята следа върхе всички явления, без изключение. Иска не иска, а на науката й се наложи да признава и съществуването на Твореца и акта на Творение. Ситуацията е наистина драматична. Или... иронична? Положението на учения-рационалист е по-лошо от това на губернатор, както може да се каже. Религиозният Бог - авторитет за него чужд и необясним; да се смири с неговото съществуване, с неговото господство, те дава нито честността пред самия себе си, нито опасенията за своето реноме. Освен това, доста куриодно е да изучаваш материята, а след това да обявиш, че вярата е по-важна от знанието. Още по-малко му се иска на материалиста да признава метафизичният Абсолют. Защото в Бога е достатъчно да се вярва, а метафизиката - е знание, при това труднодостъпно...
Ето ви и изворите на кризата в науката. Той не може да се разреши, ставайки се вътре в "менталния дом". И от това тази криза е непреходна. Тя прилича на хронична настинка. Провокира я самата методология на научното познание. Тя изисква възпроизводимостта на опита, а това значи, че човекът или се изключва от сферата на изследванията, тъй като той е неповторим и от гледна точка на науката или не съществува, или в него принципиално се игнорира аспектът на качество, той се разглежда само като вид животно. Този подход трябва да го наречем ветеринарен, а медицината, която лекува тялото, без да забелязва духа - ветеринарна.
Какво е това съвременна наука? Частен метод на познание, предназначен за изучаване на специфични частни процеси, задачи, проблеми. Т. нар. научно-технически прогрес, щедро финансиран от правителствата, в действителност се явява жестока заблуда. Неговата концепция е дълбоко неутрална към нравствеността, а затова и изключително съмнителна. Във философски смисъл тя е абсолютно погрешна. Кризата на технократията изобщо не е случайна: развитието на науката тръгна по най-лекия път - количеството, затова тя не е способна да изучава първопричината и качествените различия; била е създадена тяснорационална система, по принцип не предназначена за регистрация, класификация и разбиране на духовните явления. Възможно е, рационализацията на действителността да е най-трагичната грешка, следствие от което е - описанието на психическия живот на човека като независимо и висше проявление на съзнанието във Вселената, а това е пълен абсурд.
Интегрална наука. Или свръхнова. Или постсэвременна. Или свръхфини изследователски технологии. Ето какво идва на смяна на "грипозната", не можеща да се измъкне от хроничната криза съвременна позитивистка, технократска наука. Появата на свръхнови научни дисциплини е и видимият, тежащ, зрим резултат от еволюционния скок от Риби към Водолей, тук той е по-забележим. Отчасти е парадоксално, но е напълно закономерно, че наречените "свръхнови" науки се хранят от дълбоки метафизични корени, а тези корени отиват към бездънните кладенци на времето.
Висшите достижения на тези науки не са свързани с автомобили, телевизори, компютри или космоса. Разшифровката през 1960 г. от Клиниус на езотеричната семантика на египетските йероглифи, създаването през 1961 г. на модератора Диего - онтологичния метакомпютър, провеждането на паралелите между Таро, И Цзин и ДНК, откритието на Аргуелес през 1986 г. на матрицата-календар на маите като универсален хармоничен модул, основан върху принципа на вълновия резонанс, извеждането през 1994 г. от Бювал на хипотезата за космическия код на Египет - ето само малка част от това, което само за няколко десетилетия еволюционен скок са успели да подарят на света свръхновите - интегрални, холистични, с две полукълба, интуитивно-логически науки.
Евгений Панов
Превод: Delfin
