Нека разгледаме последните 6 часа. Събуждате се в ясната прохладна утрин в чудесно настроение. Ставате от леглото и се чувствувате малко особено - някак олекнали. Решавате да се изкъпете. Пускате крана и чакате да се напълни ваната, но усещате нечие присъствие зад гърба си. Обръщате се и виждате нещо голямо, светещо в необикновени ярки цветове, което плува покрай стената на около метър над пода. Докато се чудите какво става, отникъде се появява още едно по-малко нещо и двете започват да кръжат наоколо.

Изхвръквате от банята и влетявате в спалнята, обаче тя цялата е пълна с такива малки странни неща. Отначало мислите, че полудявате или развивате мозъчен тумор, който уврежда възприятията ви, но изобщо не е така. Внезапно подът пред вас се разцепва и цялата къща започва да се накланя. Тичате на двора, където всичко изглежда нормално - само дето е пълно с онези невероятни неща, които си летят насам-натам.

Решавате да седнете и да не мърдате. Спомняте си за Мер-Ка-Ба и започвате да дишате осъзнато. Отпускате се в праничния поток, който тече през тялото ви. Огромната въртяща се Мер-Ка-Ба ви обгръща с усещане за топлота и безопастност. Концентрирате се и чакате, защото онова, което предстои да се случи, е благословено от Бог. Няма нужда да ходите никъде. Предстои ви най-удивителното пътешествие, което можете да си представите. То е древно и същевременно съвършено ново. То е нещо прекрасно и вие се чувствувате фантастично. Чувствувате се по-живи от когато и да било по време на съществуването си в обикновената земна реалност. Всеки ваш дъх е изумителен.

Хвърляте поглед към поляната, откъдето се надига блестяща червеникава мъгла, която сякаш излъчва собствена светлина. Постепенно тя запълва пространството около вас и не след дълго ви обгръща изцяло. Тя всъщност не прилича на обикновената мъгла, каквато сте виждали досега. Струва ви си, че е навсякъде, дори я дишате.

в тялото ви се появяват странни усещания. Не неприятни, просто необичайни. Забелязвате, че червената мъгла бавно се превръща в оранжева. Малко след това тя вече е жълта. Жълтото бързо става зелено, после синьо, пурпурно, виолетово, накрая ултравиолетово. После в съзнанието ви избухва мощен взрив от чиста бяла светлина. Тя не просто ви обгръща - сякаш вие самите сте тази светлина. За вас не съществува нищо друго на света.

Последното усещане продължава дълго. Бавно, много бавно бялата светлина става прозрачна и отново започвате да виждате мястото, където седите. Само, че всичко изглежда метално, сякаш е направено от чисто злато - дърветата, облаците, животните, къщите, другите хора - освен вашето тяло, което може и да бъде, а може и да не бъде златно.

Почти незабележимо златната метална реалност става прозрачна. Постепенно всичко заприличва на златно стъкло. Можете да виждате през стените; гледате как през тях се движат хора.

 

Друнвало Мелхиседек "Древната тайна на Цветето на живота"