Всеки човек, живял някога на Земята, вече е преживявал прехода. Няма как иначе - щом е попаднал тук. Това е неоспорим космически факт. Когато и откъдето и да сме дошли, е трябвало да преминем през Великата Пустота, за да стигнем дотук (освен, ако не изваме някъде съвсем отблизо), следователно сме сменили измеренията. В деня, в който сме се родили като бебета на Земята, сме преживели междупространствен преход. Преминали сме от един свят в друг, но сме го забравили поради непълноценната човешка памет.
И тъй като не помним, че сме се раждали в други измерения, сме си наложили невероятни самоограничения. Напр., смятаме, че не можем да пътуваме надалеч, защото разстоянията в нашата реалност са толкова големи, че не сме в състояние да ги преодолеем. Дори не можем да напуснем Слънчевата система, затова при днешното състояние на съзнанието сме се превърнали в затворници в собствения си дом.
Не е ли така според вас? Разбира се, от гледна точка на общоприетия възглед за пространството и времето пътешествията на дълги разстояния с обикновен космически кораб са невъзможни. Ечените вече са стигнали до това заключение. Но мисълта, че никога няма да напуснем Сл. с-ма, е доста обезкуражаваща. Нужни са 115 млн. г., за да се достигне до най-близката звезда (Алфа Кентавър - на около 4 светлинни год. от нас) със съвременната космическа техника. Хората не живеят толкова дълго, а при това говорим за най-близката звезда. Би било просто невъзможно да навлезем в дълбокия Космос. За да успеем, трябва да променим представите си за времето и пространството.
Проблемът ни е в това, че познаваме само времето и пространството; почти напълно сме изгубили представата си за измеренията. Но тъй като всичко на този свят е съвършено, паметта ни започва да се възвръща днес - тъкмо когато ни е нужна. Спомените изникнаха най-напред в сънищата и мечтите ни, после се появиха в киното. Филми като "Стар Трек", "Контакт", "Сфера" и мн. др. разработват идеята за различните измерения. Ние ще си спомним, защото Бог е с нас.
Хайде да го направим. Ще ви разкажа какво се случва обикновено при междупространствения преход. Ще ви запозная с личния си опит, но на практика може да бъде малко по-различно, защото Вселената непрекъснато експериментира. Може би някои биха предпочели да го чуят като разказ, но смятам, че е по-добре да ви представя нещата в истинския им вид.
И тъй като не помним, че сме се раждали в други измерения, сме си наложили невероятни самоограничения. Напр., смятаме, че не можем да пътуваме надалеч, защото разстоянията в нашата реалност са толкова големи, че не сме в състояние да ги преодолеем. Дори не можем да напуснем Слънчевата система, затова при днешното състояние на съзнанието сме се превърнали в затворници в собствения си дом.
Не е ли така според вас? Разбира се, от гледна точка на общоприетия възглед за пространството и времето пътешествията на дълги разстояния с обикновен космически кораб са невъзможни. Ечените вече са стигнали до това заключение. Но мисълта, че никога няма да напуснем Сл. с-ма, е доста обезкуражаваща. Нужни са 115 млн. г., за да се достигне до най-близката звезда (Алфа Кентавър - на около 4 светлинни год. от нас) със съвременната космическа техника. Хората не живеят толкова дълго, а при това говорим за най-близката звезда. Би било просто невъзможно да навлезем в дълбокия Космос. За да успеем, трябва да променим представите си за времето и пространството.
Проблемът ни е в това, че познаваме само времето и пространството; почти напълно сме изгубили представата си за измеренията. Но тъй като всичко на този свят е съвършено, паметта ни започва да се възвръща днес - тъкмо когато ни е нужна. Спомените изникнаха най-напред в сънищата и мечтите ни, после се появиха в киното. Филми като "Стар Трек", "Контакт", "Сфера" и мн. др. разработват идеята за различните измерения. Ние ще си спомним, защото Бог е с нас.
Хайде да го направим. Ще ви разкажа какво се случва обикновено при междупространствения преход. Ще ви запозная с личния си опит, но на практика може да бъде малко по-различно, защото Вселената непрекъснато експериментира. Може би някои биха предпочели да го чуят като разказ, но смятам, че е по-добре да ви представя нещата в истинския им вид.
Друнвало Мелхиседек "Древната тайна на Цветето на живота"
