В Космическите книги на тайните се споменава за далечното Праначало и Прасъстояние на мирозданието, когато е доминирал хаосът, преди Създателят да го влее във форма и да го трансформира в съзидателната сила на Нещото, което е породило Вселената.
реди Сътворението на Вселената и световете творческите еманации на извечното начало са съществували като хаос и чрез него.
Пулсирали се могъщи потоци. Ставали са произволни реакции. Обединявали са се атоми, молекули и вещества. Анихилирала се е материя и е преминавала в друго състояние.
Хаосът е бил "бульонът" на Сътворението, който Творецът е концентрирал и охормил в Космическото яйце на живота.
В големи пространства на по-млади отрязъци от Вселената хаосът все още е този, който прорязва мрака с експлозии на нови и свръхнови звезди. Потякога неовладяната му енергия засмуква огромни енергийни и материални маси и късове пространство, които потъват в черните дупки на антиматерията.
Хаосът е едно от първите творения на Създателя, а по-късно е сред разбунтувалите се, на които било обещано да бъдат освободени от опеката на Създателя и от неговите ограничения във времето и пространството.
Космическите недоволници, които поради това, че не виждали Създателя и не общували пряко с Него, смятали, че той е вселенски мит, много пъти се съюзявали с рожбите на хаоса, за да ги използват в своите планове. Защото хаосът се нуждае от енергия, за да бълва енергия, а така изчерпва и поглъща всичко, което е наблизо. Поглъщайки пространство и материя, той се придвижва и засмуква нова енергия от звезди, системи и галактики.
И тогава, според Космическите книги на тайните, се намесил Създателят, който превърнал своето творение Хаос и рожбите му в нещо относително статично. Поставил ограничения, които заключил, а ключовете прибрал, за да може породеното без намесата на хаоса да прояви и заложеното в него.
Хаосът е градивен до определен момент, но като всяка стихия е и разрушителен. И някога Този, който е породил Вселената, го е "хванал" и насочил, за да използва енергията му за съзидание чрез разширяване на сътвореното във форма.
В привидния хаос винаги има скрит ред и смисъл. Тази първична стихия, ако премине определена критична точка, става по-скоро разрушителна, защото енергията изтича, ако не се трансформира за градене. Енергията във Вселената не се губи, защото хаосът и има своя логика. Той е първичната лаборатория на съзиданието. Вероятно Създателят-Творец дълго е анализирал този "перпетуум мобиле" на живот и смърт, на цяло и части, на вещества и частици, на материализация и дематериализация, преди да сътвори живота и разума, като даде тласък и насока на градивната енергия, но остави еволюцията на съзиданието на овладения хаос.
Дори зараждането на човешкия живот е минимодел за трансформацията на енергията на хаоса. Новият живот се заражда от наглед хаотично, но кодирано движение на противоположните полови клетки. И когато хаосът се превърне в нещо единно, споено, относително стабилно цяло, избухва новата звезда на живота.
В по-късен период от развитието на Вселената, във вече породеното и установеното като относително стабилна система тяло, същество, планета, съзвездие, галактика, хаосът е по-скоро проява на ретроградното, когато възниква в неподходящото време и на неподходящото място. Затова той често се отъждествява със Силите на мрака, когато е насочен срещу еволюцията, а не в нейна подкрепа.
Хаосът е море от енергия, но неопитният капитан по-скоро ще бъде принуден да напусне разнебитения кораб, отколкото да успее да обуздае и насочи енергията му като гориво и попътен вятър.
Ако се твърди, че хаосът е опасен за човешкото общество, за всяка система, за Вселената, то е, защото той е мощен вихър, който е непредсказуем и неуправляем. Хаосът се подчинява само на Онзи, който е над Него, знае механизмите му и как да го укроти и "спре".
Когато равновесието на овладения хаос се наруши, стихията поглъща сътвореното, трансформира го, поражда нови състояния, но и техният живот е миг, защото в света на хаоса нещата са пластични, във вечно движение и трансформация. С придобитата форма хаосът на извечните енергии и първичната смес е етап от еволюцията в Космоса. Създателят е кодирал точки на равновесие за всяка енергия, форма, материал, тяло, планета, съзвездие.
Те държат юздите на хаоса и позволяват на формата и съдържанието да преминат определени периоди на организирано състояние и съществуване, за да еволюират. Тъмните сили търсят тези ключове на равновесието, които отприщват енергиите и връщат нещата в първичния хаос.
Допустимо ли е да бъдат оставени Силите на мрака да превърнат Земята в аморфна маса от гънещи се планини, изригващи и гаснещи вулкани, бушуващи води, мощни вихрови потоци и вибрации, които могат да взривят планетата и да я върнат в състояниета на облаци прах, газове, късове първична материя, скитащи молекули на живота и разума?
Представете си какво би се случило със Слънцето, Луната, съседните близки и по-далечни планети, ако равновесието на небесните механизми бъде нарушено и променено?
Хаосът е дете на Създателя с буен нрав, особен темперамент и колосална енергия. Когато тези качества са насочени за градене, резултатите са породен живот и разум. Когато детето е при неподходящ учител или сред лоша среда, то може да причини разрушения и ентропия.
Човечеството все още не е усвоило изкуството на равновесието. По-голямата част от времето на човешките цивилизации преминава в овладяване на хаоса и възвръщане на стабилността.
реди Сътворението на Вселената и световете творческите еманации на извечното начало са съществували като хаос и чрез него.
Пулсирали се могъщи потоци. Ставали са произволни реакции. Обединявали са се атоми, молекули и вещества. Анихилирала се е материя и е преминавала в друго състояние.
Хаосът е бил "бульонът" на Сътворението, който Творецът е концентрирал и охормил в Космическото яйце на живота.
В големи пространства на по-млади отрязъци от Вселената хаосът все още е този, който прорязва мрака с експлозии на нови и свръхнови звезди. Потякога неовладяната му енергия засмуква огромни енергийни и материални маси и късове пространство, които потъват в черните дупки на антиматерията.
Хаосът е едно от първите творения на Създателя, а по-късно е сред разбунтувалите се, на които било обещано да бъдат освободени от опеката на Създателя и от неговите ограничения във времето и пространството.
Космическите недоволници, които поради това, че не виждали Създателя и не общували пряко с Него, смятали, че той е вселенски мит, много пъти се съюзявали с рожбите на хаоса, за да ги използват в своите планове. Защото хаосът се нуждае от енергия, за да бълва енергия, а така изчерпва и поглъща всичко, което е наблизо. Поглъщайки пространство и материя, той се придвижва и засмуква нова енергия от звезди, системи и галактики.
И тогава, според Космическите книги на тайните, се намесил Създателят, който превърнал своето творение Хаос и рожбите му в нещо относително статично. Поставил ограничения, които заключил, а ключовете прибрал, за да може породеното без намесата на хаоса да прояви и заложеното в него.
Хаосът е градивен до определен момент, но като всяка стихия е и разрушителен. И някога Този, който е породил Вселената, го е "хванал" и насочил, за да използва енергията му за съзидание чрез разширяване на сътвореното във форма.
В привидния хаос винаги има скрит ред и смисъл. Тази първична стихия, ако премине определена критична точка, става по-скоро разрушителна, защото енергията изтича, ако не се трансформира за градене. Енергията във Вселената не се губи, защото хаосът и има своя логика. Той е първичната лаборатория на съзиданието. Вероятно Създателят-Творец дълго е анализирал този "перпетуум мобиле" на живот и смърт, на цяло и части, на вещества и частици, на материализация и дематериализация, преди да сътвори живота и разума, като даде тласък и насока на градивната енергия, но остави еволюцията на съзиданието на овладения хаос.
Дори зараждането на човешкия живот е минимодел за трансформацията на енергията на хаоса. Новият живот се заражда от наглед хаотично, но кодирано движение на противоположните полови клетки. И когато хаосът се превърне в нещо единно, споено, относително стабилно цяло, избухва новата звезда на живота.
В по-късен период от развитието на Вселената, във вече породеното и установеното като относително стабилна система тяло, същество, планета, съзвездие, галактика, хаосът е по-скоро проява на ретроградното, когато възниква в неподходящото време и на неподходящото място. Затова той често се отъждествява със Силите на мрака, когато е насочен срещу еволюцията, а не в нейна подкрепа.
Хаосът е море от енергия, но неопитният капитан по-скоро ще бъде принуден да напусне разнебитения кораб, отколкото да успее да обуздае и насочи енергията му като гориво и попътен вятър.
Ако се твърди, че хаосът е опасен за човешкото общество, за всяка система, за Вселената, то е, защото той е мощен вихър, който е непредсказуем и неуправляем. Хаосът се подчинява само на Онзи, който е над Него, знае механизмите му и как да го укроти и "спре".
Когато равновесието на овладения хаос се наруши, стихията поглъща сътвореното, трансформира го, поражда нови състояния, но и техният живот е миг, защото в света на хаоса нещата са пластични, във вечно движение и трансформация. С придобитата форма хаосът на извечните енергии и първичната смес е етап от еволюцията в Космоса. Създателят е кодирал точки на равновесие за всяка енергия, форма, материал, тяло, планета, съзвездие.
Те държат юздите на хаоса и позволяват на формата и съдържанието да преминат определени периоди на организирано състояние и съществуване, за да еволюират. Тъмните сили търсят тези ключове на равновесието, които отприщват енергиите и връщат нещата в първичния хаос.
Допустимо ли е да бъдат оставени Силите на мрака да превърнат Земята в аморфна маса от гънещи се планини, изригващи и гаснещи вулкани, бушуващи води, мощни вихрови потоци и вибрации, които могат да взривят планетата и да я върнат в състояниета на облаци прах, газове, късове първична материя, скитащи молекули на живота и разума?
Представете си какво би се случило със Слънцето, Луната, съседните близки и по-далечни планети, ако равновесието на небесните механизми бъде нарушено и променено?
Хаосът е дете на Създателя с буен нрав, особен темперамент и колосална енергия. Когато тези качества са насочени за градене, резултатите са породен живот и разум. Когато детето е при неподходящ учител или сред лоша среда, то може да причини разрушения и ентропия.
Човечеството все още не е усвоило изкуството на равновесието. По-голямата част от времето на човешките цивилизации преминава в овладяване на хаоса и възвръщане на стабилността.
Затова в древните легенди и мъдрите книги се говори за небесните механизми на равновесието на Вселената, световете и планетите в нея, охранявани от Твореца. Този принцип е валиден и за човешкия организъм и равновесието на енергиите в него.
Хаосът е морето на първичната смес, от която Създателят и помощниците му по-късно моделират формите в равновесие, за да им дадат шанса да бъдат и да се възпроизведат по законите на еволюцията и кръговрата на енергиите, следвайки своята логика и тази на общото, от което са част. Хаосът не обича формата, нито статичното състояние на нещата, а без относителния покой не може да се разбере движението.
Безформието на хаоса не позволява на материята да се прояви и я лишава от собствения й избор и логиката на развитието й.
Затова хаосът е заключен, а Създателят пази ключовете към стихията. Силите на мрака искат да използват стихията на хаоса, за да унищожат сътвореното. Ако не овладеят стихията, и те ще станат нейна жертва. Това е мъдрата забрана на Създателя ни - неподготвените и недобронамерените да не си играят с хаоса - в атомното ядро, на политическата сцена, на икономическите борси, в екологията и в Космоса.
Парадоксално е, но хаосът може да бъде наречен вечният двигател на еволюцията. Неорганизираното и хаотичното движение на първичната смес е нещото, което е стимулирало Създателя да го облече във форма и да накара енергията да гради вместо да се пилее чрез вечно разрушение и вечно сътворение на мигновени състояния, смеси, енергии, вещества, които са нестабилни и умират в мига, в който се пораждат.
Древна тайна на познанието гласи "Каквото е горе, това е и долу". По принципа на съответствието хаосът е едно от латентните състояния на всяко породено тяло, същество, планета, общество, съзвездие или галактика.
Затова в мъдрите книги се дават съвети на човека за спокоен и уравновесен дух, за добронамереност и любов. Яростта, омразата, гневът, ревността, завистта са проявите на хаоса на психическо ниво, когато нервната система и емоциите излизат от равновесието и нормалните параметри.
Хаосът може да бъде и инфекцията или вирусът, които нарушават енергийния баланс, извеждат организма извън нормалните параметри и пораждат болестта чрез изтичане на енергия или неправилното й функциониране. Да не говорим за състоянието, което всеки е изпитвал и е квалифицирал като "в главата ми цари хаос".
Той пренасочва енергийните потоци, променя посоката на движението и интензивността им. Енергийните запаси се пилеят, тялото, човекът, обществото, системата губят равновесие, сила и са податливи на разрушението, изчерпването и унищожението, ако не се възстанови балансът.
Още по-важно е да не се допуска хаос на глобално ниво - човешка цивилизация, планета, звезда, галактика. По принципа на скачените съдове енергията и вибрациите се наслагват и ефектът от хаоса на една планета рефлектира върху останалите планети в системата.
Може да се твърди, че хаосът е заразителен и сигналите и вибрациите му се разпространяват индиректно по силата на закона за резонанса. Това явление важи с пълна сила и за положителните вибрации на енергията на мисълта, думите и действията.
Понякога Силите на мрака опитват да освободят големия първичен хаос, като пуснат на свобода малкия хаос - в човешките същества и в природните стихии. Генерираната негативна енергия все още не е достатъчна, за да разбие "оковите" на първичния Хаос и да го пусне от затвора, между чиито ограничения бушува.
Затова Силите на мрака търсят начини да се генерира мощна негативна енергия. С част от нея искат да съживят митичния изначален хаос. И тогава Вселената може да бъде погълната и унищожена , ако Създателят не се намеси и не овладее творението си.
Ако всеки човек е част от Създателя, негов духовен дълг е да не пуска на свобода малкия хаос в мислите и поведението си, защото така може да се наклонят Везните и да се промени вселенското равновесие, което е щит срещу хаоса.
Нина Ничева
Хаосът е морето на първичната смес, от която Създателят и помощниците му по-късно моделират формите в равновесие, за да им дадат шанса да бъдат и да се възпроизведат по законите на еволюцията и кръговрата на енергиите, следвайки своята логика и тази на общото, от което са част. Хаосът не обича формата, нито статичното състояние на нещата, а без относителния покой не може да се разбере движението.
Безформието на хаоса не позволява на материята да се прояви и я лишава от собствения й избор и логиката на развитието й.
Затова хаосът е заключен, а Създателят пази ключовете към стихията. Силите на мрака искат да използват стихията на хаоса, за да унищожат сътвореното. Ако не овладеят стихията, и те ще станат нейна жертва. Това е мъдрата забрана на Създателя ни - неподготвените и недобронамерените да не си играят с хаоса - в атомното ядро, на политическата сцена, на икономическите борси, в екологията и в Космоса.
Парадоксално е, но хаосът може да бъде наречен вечният двигател на еволюцията. Неорганизираното и хаотичното движение на първичната смес е нещото, което е стимулирало Създателя да го облече във форма и да накара енергията да гради вместо да се пилее чрез вечно разрушение и вечно сътворение на мигновени състояния, смеси, енергии, вещества, които са нестабилни и умират в мига, в който се пораждат.
Древна тайна на познанието гласи "Каквото е горе, това е и долу". По принципа на съответствието хаосът е едно от латентните състояния на всяко породено тяло, същество, планета, общество, съзвездие или галактика.
Затова в мъдрите книги се дават съвети на човека за спокоен и уравновесен дух, за добронамереност и любов. Яростта, омразата, гневът, ревността, завистта са проявите на хаоса на психическо ниво, когато нервната система и емоциите излизат от равновесието и нормалните параметри.
Хаосът може да бъде и инфекцията или вирусът, които нарушават енергийния баланс, извеждат организма извън нормалните параметри и пораждат болестта чрез изтичане на енергия или неправилното й функциониране. Да не говорим за състоянието, което всеки е изпитвал и е квалифицирал като "в главата ми цари хаос".
Той пренасочва енергийните потоци, променя посоката на движението и интензивността им. Енергийните запаси се пилеят, тялото, човекът, обществото, системата губят равновесие, сила и са податливи на разрушението, изчерпването и унищожението, ако не се възстанови балансът.
Още по-важно е да не се допуска хаос на глобално ниво - човешка цивилизация, планета, звезда, галактика. По принципа на скачените съдове енергията и вибрациите се наслагват и ефектът от хаоса на една планета рефлектира върху останалите планети в системата.
Може да се твърди, че хаосът е заразителен и сигналите и вибрациите му се разпространяват индиректно по силата на закона за резонанса. Това явление важи с пълна сила и за положителните вибрации на енергията на мисълта, думите и действията.
Понякога Силите на мрака опитват да освободят големия първичен хаос, като пуснат на свобода малкия хаос - в човешките същества и в природните стихии. Генерираната негативна енергия все още не е достатъчна, за да разбие "оковите" на първичния Хаос и да го пусне от затвора, между чиито ограничения бушува.
Затова Силите на мрака търсят начини да се генерира мощна негативна енергия. С част от нея искат да съживят митичния изначален хаос. И тогава Вселената може да бъде погълната и унищожена , ако Създателят не се намеси и не овладее творението си.
Ако всеки човек е част от Създателя, негов духовен дълг е да не пуска на свобода малкия хаос в мислите и поведението си, защото така може да се наклонят Везните и да се промени вселенското равновесие, което е щит срещу хаоса.
Нина Ничева
