Аз се доближавам до описанието на светове, имащи за човечеството с неговата история и за целия Шаданакар(Земята) изцяло особено значение, тъй като именно тези светове са създадени от демоничните сили като непосредствено оръдие за осъществяването на световния план на Гангутър (Дявола).
Това са два реда, две сакуали от инфрачервени слоеве, тясно свързани помежду си.
Всяка от метакултурите включва в себе си някакъв антиполюс на своя затомис, някаква цитадела на демоничните сили, където сякаш наопаки се отразяват черните огледала на свещените градове на синклитите. Става въпрос за шрастрите, обителите на античовечеството.
Шрастрите - са различни области на единния 4-измерен пространствен свят; всеки от тях има обаче своето неповторимо число на временни координати. Пръстенът от шрастрите метагеологично е свързан с долните слоеве на земната кора, с нейните компенсаторни издатини, и противостои на тъмните двойници-антиподи на Еанна, Олимп, Рая, Монсалват, Небесна Русия и останалите затомиси. Компенсаторните издатини, уравновесяващи планинските масиви на повърхността на земята, са обърнати със своите остриета и гребени към центъра на планетата. В Енроф (Земята) тези области са безжизнени и мъртви: базалт, лава и нищо друго. Но в 4-измерния свят това не е така. Долу, към центъра, под тях лежи пустота - рижава, пламтяща с претичващи вълни от светлина и топлина, мъждиво-оранжево покривало. На обратната страна на кората господства равнодействие между две притегляния: към дебелината на кората - и към центъра на земята; понятията за горе и долу не съвпадат с нашите на повърхността. В поздемното оранжево-рижо небе неподвижно стоят инфралилави и инфрачервени, почти черни светила.В лъчите на тези луни живеят и укрепват своите цитадели тези многомилионни общества и тези чудовищни йерархии, които пред нашите очи се проявяват във велики държави, в държавни тирании, в безлики вампири от световната история.
Каква природа, какъв ландшафт господстват на тази обратна страна на света? Тук няма сини и зелени цветове: те не бихамогли да се възприемат от зрението на обитателите. Но пък има два цвята, към възприятието на които не са приспособени нашите очи. Има и някакво подобие на растителност, но гореща и страшна: купове масивни тъмно-пурпурни храсти, а на места големи, отделни, шаващи цветове от пламък. Релефът е много неравен; в масивите на сушата са впръскани езера и морета от бяла и розовееща лава. Като цяло ландшафтаима своеобразен геолого-урбанистичен характер: гигантски многомилионни градове; в инфра-Русия, например, най-главният от тях е свързан с почти цялата компенсаторна изпъкналост на анти-Урал, друг съответства на Кавказ, а сега се създават още градове и компенсаторни издатини в планините на Казахстан и Тян-Шан. Има градове и под нашите низини, но по-рядко, тъй като тези райони в по-голямата си част са запълнени с лава.
Античовечеството се състои основно от 2 раси или породи, много различни една от друга. Главните от тях са дребни, но високоразумни същества, движещи се по кръга на превъплъщенията в шрастрите, където приемат 4-измерна форма, наподобяваща малко нашата. Това е тяло, съответствощо на нашето физическо, нарича се КАРОХ: то се формира от материята на тези слоеве, създадени от висшите демонични йерархии. Жителите на шрастрите имат чифт горни и чифт долни крайници, но с различен от нашия брой пръсти, освен това са снабдени с нещо от вида на кожни летателни ципи. Техните червени като рибенокостен шев очи, издадени отстрани на цилиндрична глава, тяхната мишо-сива кожа и изтеглената тръбообразна уста, биха предизвикали може би отвращение. Но тези същества имат остър интелект, създатели са на висока цивилизация, в някои отношения изпреварила нашата. Те се наричат ИГВИ.
Игвите имат звуков език с едносложен строеж. От нашите езици фонетично той би бил най-близко до китайския, но, благодарение на тръбоподобния строеж на устата, сред гласните при игвите доминирет звуци от типа на "о", "у" и "ü".
Те понякога употребяват дрехи, но най-често ходят голи. Извънредният индивидуализъм на тези същества ги е лишил от жизненост в тяхната сексуална сфера. Начинът им на размножоване прилича на човешкия, но е по-непригледен. Те се съвкупяват почти в движение, без да изпитват при това никаква нужда от усамотение, тъй като са лишени от чувство за срам. Чувствата на любов, привързаност, жал се намират в зародиш. Вместо семейство - кратковременни съюзи, а за децата - старателно оборудвани и скрупульозно измислени възпитателни домове.
Моралът е робски. Обществото се състои от 2 класи: висша интелигенция, в която влизат учени, инженери, жреци и, ако може да се използва думата администратори, - и подчиняващото се мнозинство, действащо само по задачите на ръководството. Впрочем, и самото ръководство е строго подчинено на волята на т.нар. "велики игви" (това е нещо като приемствено следващи един след друг върховни жреци-императори) и волята на страшилищата от съседния слой - уицраорите.
Почти неограничен владетел във всеки от шрастрите фактически се явява велик игва. Шрастъра не е монархия, и разбира се, не е теокрация: това е - сатанократия. Принципът на династичното наследяване при игвите е изцяло чежд. Приемникът се избира и подготвя десетки години, с изумителна рационалност и далновидност. Яснотата на съзнание при великите игви е огромна, въпреки че възприемат целият свят преобърнато, под демоничен зрителен ъгъл. Те са способни да прозряват даже до антикосмоса на Галактиката; тях постоянно ги инспектира самият Гангутър (Дявола). След смъртта си великите игви се изкачват направо в ДИГМ.
Би било неправилно да се каже, че в шрастрите е налице еквивалент на нашата наука и техника: по-скоро нашата наука и техника е еквивалент на науката и техниката на игвите. Другите условия и закони на тези слоеве са определили друго съдържание на тяхната наука, но методите на научно изследване и принципите на техниката много приличат на нашите. Наистина, на тях, изпреварили ни надалече по този път, са им познати такива способи и начини, които се преплитат с нашата магия и на много от нас те биха ни се сторили магьосничество. Но те използват даже принципите на винта, колелото, ракетата. Има съдове за плаване по езерата от инфролава. Между шрастрите се практикуват отдавна редовни връзки, доста развит е даже и туризма - разбира се, не с естетични, а само с познавателни цели. На висота е и авиацията, въпреки че самите игви могат да се придвижват с голяма скорост, балансирайки често надолу с главата и кацайки на таваните и стените на сградите като мухи.
Науката е дала на игвите възможност да проникнат на повърхността на Земята. В техният инфрафизичен слой тази повърхност е мъртва и пустинна. А тъй като пространството на сакуалата на шрастрите гасне на границите на слънчевата система, то звезди на това небе няма. Но планетите и Слънцето игвите са ги видели, въпреки че е по-различно от това, което виждаме ние. Температурата в шрастрите е много висока (за нас тя би била непоносима), и затова Слънцето, струващо се на игвите мерцаещо инфрачервено петно, излъчва топлина, но недостатъчна за тях. Въпреки предприетите мерки за самозащите, игвите-пионери върху повърхността на Земята са страдали жестоко; тази повърхност засега е толкова малко пригодна за тяхното съществуване, както за нас дълбочината на Антарктида. Но те имат предвид някакъв начин за усвояване на тази повърхност, и при това не в собственият им слой, а в нашия.
Научната им апаратура вучу им е позволила да уловят сянката на Енроф (Земята). Възможно е, даже е въпрос на време да подадат знак за съществуването си, ще възникнат обмен и контакт, но с това, те ще влияят на човечеството в желаната за тях посока. Тяхната заветна мечта е - разпространение на владичеството им с помощта на уицраорите на Гангутър (Дявола) из всичките слоеве на Шаданакар (Фините светове на Земята). Струва ми се, че ВЕЛИКИЯТ ПРОТИВОБОГ НА БЪДЕЩЕТО, ПОДГОТВЯН В ГАШАРВА ЗА РАЖДАНЕ СРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ, ЩЕ СЪЗДАДЕ В ЕНРОФ (ЗЕМЯТА) ДВОЙКА ПОЛУХОРА - ПОЛУИГВИ. ОТТУК ЩЕ ТРЪГНЕ РАСАТА НА ИГВИТЕ В НАШИЯ СЛОЙ. РАЗМНОЖАВАЙКИ СЕ БЪРЗО, КАТО РИБИ, ТЕ ЩЕ ТРЯБВА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАМЕНЯТ ХОРАТА, ПРЕВРЪЩАЙКИ ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА В ОБИТАЛИЩЕ НА ДЯВОЛОЧОВЕЧЕСТВО.
"Роза мира" на Даниил Андреев
Превод: Delfin
