Преди повече от 50 год. немският психиатър Ханс Бергер, изучавайки електрическата активност на човешкия мозък, открива слаби колебания с честота около 10 в секунда и ги нарича алфа-вълни. По този начин беше открит и алфаритъмът, най-изразеният образец на електрическата активност на мозъка. Около 25 г. по-късно това стана цял раздел в науката, наречен енцефалография.

На този основа през 1953 г. се появи предположението, че чувствителността на мозъка към електрическото въздействие може да осигури връзка с онова, което пронизва всичко около нас. Оказа се, че вълните на електромагнитните колебания с честота на алфа-ритъма е чного близка до дължината на окръжността на земното кълбо и е естествен резонанс на системата Земя-йоносфера.

На близостта на резонансната честота на Земята и алфа-ритъмът на мозъка на човека беше обърнато внимание през 60-те г. - че те взаимно контактуват на подсъзнателно равнище на човешкия мозък  и могат да си взаимодействат или оказват влияние. Чрез съпоставката на времето на реакцията на човека на оптически сигнал, беше установено, че при увеличение на напрежението на полето на основната честота, времето за реакция на човека, което обикновено е 250 милисекунди, се намалява с 20 милисекунди, а при наличие на колебания от 2-6 херца нараства с 15 милисекунди. Получените резултати потвърждават тясната зависимост на мозъчните алфа-вълни с резонансните колебания на Земята, т.е. на възможността за взаимно въздействие.


Източник: в-с "Строго секретно"