Как да възпитаваме и направляваме едно индиго?

Семинарите и кабинетът ми се посещават от много родители, които срещат трудности с децата си. Често долавям у тях - и особено у майките - дълбоко притеснение и чувство за вина. Те изпадат понякога в отчаяние и не знаят какво да сторят, за да се справят с отрочетата си, получавайки от всички страни упреци от рода:

"He можеш ли по-добре да си възпитаваш детето?", "He можеш ли да направиш така, че детето ти да е по-спокойно?", "He можеш ли да се погрижиш детето ти поне да си напише домашните?", "He можете ли да обясните на детето си, че училището е сериозно нещо?", "Вашето дете всява безредие в цялата група..." и т. н., и т. н.

Можете да си представите как реагират родителите на подобни нападки. Толкова се тревожат, че им се вгорчава животът. Възпитаващите тези "деца на новото време", които не са постигнали вътрешно равновесие, непрекъснато ще бъдат изкарвани извън кожата си. Малките не реагират повече на авторитети само защото са авторитети.

Уверявам ви, че на родителите, които си имат вкъщи дете-индиго, не им е никак лесно. Рожбите им постоянно ги конфронтират със собствените им неудовлетворености и емоционални блокади.

На практика те нямат друг шанс да поддържат хармония в семейството си, освен - ако се решат да променят себе си. Струва ми се, че е възможно да бъде намерена някаква форма на изпълнение на родителската роля, позволяваща на новите деца да си бъдат деца и въпреки това - признаваща тяхното истинско вътрешно величие.

Като се включват в групи за самопомощ и се обръщат към терапевти, родителите биха се научили да се справят с различните ситуации и биха способствали за собственото си израстване. Поддържането на непредубедени отношения с децата и внасянето на яснота и подреденост в семейството изглежда трудно без постигането на самопознание.

Една от задачите на индиговите деца е да ни помогнат да встъпим в отношения, почиващи на безусловна любов, честност, приемане, откритост и радост. Отношения, за които жадуваме дълбоко в сърцата си. Може би и вие имате дете, което никога не разбирате правилно?

Дете, което бездруго знае всичко по-добре и чиято първа изречена в този живот дума е била "не". Или дете, което е невероятно мило и кротко, но независимо от това не отговаря на общоприетите представи.

Тогава да обичаш безусловно не се оказва толкова просто и във всеки случай изисква повишаване на родителската компетентност по отношение на възпитанието, както и разширяване на съзнанието, тоест - един друг поглед върху нещата.

Индиговите деца ще помогнат на израстване-то на света и ще ни окуражат да изхвърлим отживелиците зад борда и да се решим на нещо ново. Обновление и сътрудничество са кодовите на бъдещето.

В тази връзка се набелязват следните въпроси:

1. Как бихме могли да възпитаваме и направляваме едно дете-индиго, че да ни предаде вътрешната си мъдрост и да ни научи на любов? Как бихме могли просто да се радваме, че то съществува?

2. Какво можем да направим, за да расте, без да влиза в особен конфликт с обкръжението си?

3. Как да се освободим от предразсъдъците си относно децата, които се отличават с паранормални* способности или с наличието на различни дефицити и да ги заменим с нещо положително?

4. Как бихме могли да съпътстваме и направляваме своите индиго, та да оцелеят в училищата ни, докато поотраснат, навлязат в живота и поемат по пътя си? Много от тях проявяват склонност към депресивни състояния. "Ох, мамо, ако знаех за всичко това, нямаше да дойда на Земята" - е изречение, типично за едно дете-индиго.

5. Как се "изживява" едно дете, което не се нуждае от родители в традиционния смисъл на думата?

6. Как бихме могли да се научим да не гледаме на децата си като на копие на собственото ни Аз и да допуснем да израснат като абсолютно самобитни личности?

Накрая ще опиша най-важните според мен начини на поведение с положителен и отрицателен знак, както и предполагаемите причини за тях. На добрите страни ще бъдат противопоставени смущения от рода на различни дефицити и някои частични неуспехи.

Същевременно не бива да забравяме нито за миг, че тези така наречени нови деца се раждат и стават все по-вече едва напоследък. Засега не ни е известно кой знае колко за тях. Никъде не успях да открия научни заключения или резултати от изследвания на поведението, които да осветляват по-подробно явлението и да ми послужат в процеса на писането на книгата.

В замяна на това съществуват голямо количество съобщения на педагози, терапевти, консултанти и възпитатели от цял свят занимаващи се с тези деца и споделящи своя опит. Те са поредните пионери в психиатрията и психологията. Докато търси някакви ориентири, човек започва полека-лека да забелязва и осъзнава връзката между отделните информации.

До неотдавна темата "възпитание" изглеждаше да е все още табу в много страни - тя кара консервативните групировки да се опълчват срещу хора с модерни, новаторски възгледи.

Изучаваме ли историята на преподаването, ученията и теориите на големите умове на науката за възпитанието от последните столетия, ще видим, че повече от 270 години светът обсъжда как биха могли да се осъществят желателните промени в образователната система.

Излиза, че с времето нещата не са се променили кой знае колко. Но аз си мисля, че индиговото поколение наистина; ще ни принуди да поемем в нова посока.

Ще ни покаже, как да живеем в хармония с него и със самите себе си; как да преструктурираме нещата в семейството си така, че и родителите, и децата да разполагат с достатъчно свобода; как съвсем естествено да възстановим връзката със своя истински Аз.