На английски тази форма на преодоляване на конфликтите се нарича "Win-Win" (англ.: печеля, побеждавам). Това означава, че при постигане на някакво решение няма победители и победени, защото то е приемливо и за двамата, тоест - всеки от тях е победител. Би могло да се каже, че е и двете страни са удовлетворени, защото накрая се стига до споразумение, с което сами са се съгласили.

Например, майката или бащата и детето се намират в конфликтна ситуация, засягаща потребностите - детето иска нещо, а те си имат своите основания да му откажат. Уговарят го да потърсят заедно приемливо за всички решение. Всеки от тях може да дава предложения. После ги оглеждат критично и накрая се спират окончателно на едно, което харесва и на възрастните, и на детето. Този подход отначало е необичаен и изисква готовност за експериментиране и от "двете партии".

Но той дава резултати и прави живота значително по-лесен. Тъй като малките индиго очакват чистосърдечност и се впечатляват от честността на другите, както и когато ги третират като равностойни партньори, бързо се включват и спазват уговорките. Те обичат и ценят тази форма на отношенията.

Как индиговото дете се оправя с трудностите?
Силното дете ще полага усилия да решава всички проблеми в съответствие с най-висшите си принципи Трябва да му се отговаря коректно, с любов и доброта To не е в състояние да приема отговори, лишени от искреност и от стремеж към разбирателство само защото са ни лесни и удобни за даване. Детето ще се опита се остави на ръководството на съкровените си чувства: да направи най-доброто за себе си и за другите. Но изгубило своето равновесие, трудно ще намира решения на проблемите. To е изолирано от вътрешното си знание, то е объркано, дезориентирано и не разчита на собствената си предвидливост. He може да си представи как би обединило космическото си съзнание със земната действителност. В резултат на това се отдръпва с усещането, че е самотно и неразбрано. Проблемът остава нерешен.

Скуката
Често се твърди, че индиговите деца бързо биват обзети от скука. Сякаш нещо отвътре ги тласка непрекъснато да сменят обекта на вниманието си. Те се нуждаят от специална съпричастност и сменящи се дразнители, за да не скучаят. Към това се добавя и обстоятелството, че имат дарбата да възприемат много повече от другите хора. Мислите им се отнасят нанякъде от само себе си. Децата не се досещат, че ние не можем да видим и разпознаем същите неща като тях. Опитват се да се докоснат до нас на душевно ниво, но обикновено се отказват, защото се натъкват на неразбиране.

Материалният свят - какъвто е в резултат на намесата на човека - им е безинтересен. Рутинните задачи също им дотягат. Те биха се посветили no-скоро на онези, които са доловили сами. Ето защо всекидневно трябва да изразходват много сили, за да се въздържат и да не се заемат с истински "същественото и важното" за себе си. Тъй като по принцип не им се разрешава "да се измъкват", да вършат нещо друго, започват да скучаят. Децата знаят, че биха учили по-добре, ако им се позволи сами да проявяват активност и да разсъждават, но повечето образователни системи не са организирани така, че да оставят всяко едно да се занимава по начин, който му приляга. Рядко някой им поставя изисквания, съобразени със свръхсетивните и духовните им заложби и това важи както за техните родители, така и за цялостното им обкръжение и училището.

Какво представлява всъщност скуката? Може би започваш да го разбираш, заседиш ли се на едно място по-продължително, отколкото е прието в забързания ни свят? Скуката се поражда най-често от принудата да вършиш нещо, което не се припокрива с вътрешното ти убеждение и влечения. Дали малките индиго просто не се нуждаят от повече свобода? Дали зад техния на пръв поглед отегчен вид не се крие умората им от света, който не съответства на собствените им представи? Дали не искат да им оставяме повече време за почивка?

Индиговите деца са генетично по-различни. Те са пробудени. Пред тях се спускат по-малко завеси, отделящи земния и духовния свят; те мислят и схващат бързо, енергията им тече със светкавична скорост през духовните решетки* на мозъка под формата на идеи и мисли. Всичко, което не се извършва достатъчно динамично за техните възможности, ги гнети и мислите им се отклоняват другаде.

Но не само генетичното им устройство - устройството на мозъка им е по-различно. Между дясната и лявата му половина съществуват повече "мостове", които ускоряват съвместното им функциониране. По тази причина децата-индиго се нуждаят от по-чести смени на обектите, към които да насочват вниманието си, за да поддържат интереса си буден. Докато разсъждават, учат и творят, те трябва да се движат, за да запазват някакво душевно равновесие, позволяващо им да се съсредоточат и мислят по-добре и по-ясно. Освен това ги занимават предимно теми, които засягат сферата на духовното, на етичното. Занимава ги опазването на природата. Тези деца действително се ръководят от възвишени идеали.

Живеем във време на бързо разпространение на информацията. Още един повод да редуцираме учудването си, когато наблюдаваме как децата се заиграват или заемат с нещо за кратко. Поривът към движение, към промяна ги кара "да продължат нататък". He може да се каже, че непременно всичко им дотяга, но скуката ги спохожда винаги, щом им се наложи да се посветят по-дълго на едно и също занимание. Във всеки случай постоянното повтаряне на вече познатото не буди възторга им. Но може да се случи тъй, че да си имат любима играчка, с която често да си играят. Никога няма обаче да седят с часове като поколението преди тях, забавлявайки се с някакъв чарк, освен ако не се движи. В бъдеще ще се правят все повече ходещи, говорещи, писукащи, отговарящи на въпроси играчки, които ще предизвикват любопитството и възхищението на тези деца.

Те си имат свой начин на почивка, дори това не винаги да се разбира или да може да се забележи. Повечето се разтоварват, например, тъкмо чрез движение. Ситуации, които за нас са no-скоро стресови, за тях се оказват релаксиращи. Ако внимателно наблюдавате едно дете, ще забележите, че същото се случва и пред компютъра. Голяма част от хората смятат, че всички тези игри са вредни, но по вида на децата можем да заключим, че разведряват и зареждат с енергия. Просто времето е такова, че компютрите са навсякъде (за щастие, редом с игрите, пълни с насилие, съществуват и други, чието съдържание без съмнение въздейства положително).

Изглежда странно, че някакви си дребосъци могат да се оправят със сложни програми, a родителите, на които това не винаги се удава лесно, се възползват от обясненията им. Децата-индиго са толкова бързи в своята находчивост, че думите, с които биха могли да се изразят по-понятно, често не им идват веднага на ум. Работата с компютъра стимулира двете мозъчни полукълба, интуицията и творчеството - и тук вече не може да става дума за скука.