Числеността на децата-индиго на земята нарасна едва през последните десет години, така че засега не могат да се направят категорични заключения относно тяхното физическо състояние. Повечето идват на света абсолютно здрави. Докато са малки, ги спохождат обичайните детски болести, а може би по-късно и някои по-специфични.

Наистина, при новите деца са установени по-чести случаи на такива масови заболявания като астма, алергии от най-различен вид или склонност към възпаления на носоглътката и ушите, но не може да се каже със сигурност доколко типични са те за индигото, тъй като не са правени съответните проучвания. Вече се твърди, че хиперактивността, легастенията и синдромът на дефицит на вниманието, които съзнателно не искам да определям като болести, се наблюдават при тях по-често.

Индиговите деца си "избират" изглежда страдания или синдроми, които просто няма как да бъдат подминати. Така принуждават родителите и обкръжението си наистина да им обърнат внимание, да вземат мерки и поемат отговорността за ситуацията.

Децата-индиго се раждат с по-висока енергийна честота от предходните поколения. От всичко, което знам за тях, от собствения си опит, както и от разнообразната информация, събрана от мен по цял свят, се очертаха следните въпроси: възможно ли е непрестанно да отдават фината си високочестотна енергия на заобикалящите ги, без да съзнават това и така да се изразходват и изтощават докрай?

Докато живеят с родителите си, сигурно все още са толкова "заредени", че в грижите си за тях всички в семейството им капват от умора. Но когато пораснат, тръгнат на училище и се включат в какви ли не дейности, започват да губят много енергия. Сега вече са все отпаднали и изчерпани.

От гледна точка на енергията този феномен би могъл да се обясни по следния начин: когато човек с висока енергийна честота срещне друг с ниска, е възможно да се случат две неща.

1. Първият се чувства ограбен и вероятно си казва: "Той/тя ми изтегля енергията" или: "Той/тя ми струва толкова сили", докато вторият най-сетне изведнъж се усеща добре, защото, така да се каже, се е "заредил".
2. Но осъзнае ли своята висока честота, човек спокойно може да позволи на друг да се възползва от силно вибриращата му енергия, тъй като знае, че изворът й е божествен и никога не се изчерпва. Той просто я раздава, без да се чувства изцеден. Другият с по-ниската вибрация се ободрява и също е доволен.

Множество симптоми подсказват, че децата-индиго с дефицит на вниманието и хиперактивност имат хронично "обърната полярност", която се нарича и CRP (Chronic Reversed Polarity), тоест - постоянно губят енергия. Може би това е причината да са по-податливи на всякакви болести. Докато полюсите им са обърнати е почти немислимо състоянието им да бъде стабилизирано. Стресът им също се превръща в хроничен, тъй като те вероятно още от раждането си не са преставали да захранват с енергия своите родители и обкръжение.

Кейт Смит, ирисолог и хомеопат от Ескондидо, Калифорния, който в своята практика се е специализирал в обърнатата полярност, казва в книгата "Децата-индиго" от Ли Керъл и Джен Тобър: "Състоянието обърната полярност намалява "електрическата сила" на тялото. Най-неприятният резултат от него е продължителният стрес. Когато електрическото поле на тялото отслабне, се появяват симптоми като болки в гърба, напрегнати мускули, главоболие, които са предупредителни сигнали.

Ако телесното напрежение падне под 42 Херца, имунната система не може да отблъсква болестите. Важно е човек винаги да поддържа електрическия си заряд или напрежение досущ като при акумулаторите.

Пренебрегнат ли се симптомите, могат да настъпят крайна умора, депресии, страхове, мигрена, глухота, проблеми със съединителната тъкан или хронични болки в една и без това отслабена зона. Нормалната самозащита на тялото престава да действа.Тогава обичайните електрически сигнали, които се изпращат на имунната му система, започват сякаш вместо да защитават - да разрушават."

Смит си поставя и следния въпрос: "Възможно ли е тази хронична обърната полярност да е последен опит на организма да ни сигнализира, че трябва съзнателно да си осигурим по-голямо спокойствие, преди да сме били принудени от болничното легло или от домашния отпуск по болест?"

Струва си да обясните на детето си енергийните процеси, за да е наясно защо се чувства толкова изтощено, както и - да направите с него упражнението "Зареждане с енергия" (виж Осма глава). Тъй като хроничната обърната полярност трудно се разпознава, непременно трябва да потърсите професионална помощ.

Ирисология = ирисодиагностика

Въз основа на клиничния опит и сведенията на родителите бе установено, че индиговите деца са податливи към следните болести и болестни състояния:

* Хронична обърната полярност (CRP - Chronic Reversed Polarity)
* Проблеми с гърлото и ушите, чести настинки и грип
* Алергии
* Психично изтощение
* ADD и ADDH (установени чрез тест)
* Астма и бронхит
* Депресии
* Сменящи мястото си хронични болки
* Хронична умора и невъзможност за понасяне на натоварвания
* Чести главоболия

В най-широкия смисъл на думата децата-индиго имат нормално здраве и жизненост. Може би заради високата им енергия болестите при тях се проявяват и протичат по друг начин. Според мен те използват грипа и настинките, за да постигнат отново съзвучие със себе си и да могат да си починат физически и психически.

Индиговото дете обикновено се нуждае от много малко сън, най-често точно от толкова, колкото да възстанови физическите си сили. Което истински го натоварва и може да го разболее обаче, е усещането му, че не е като връстниците си и не среща одобрението на възрастните. Индигото възприема живота по друг начин, но от това не му става по-леко.

Всъщност то гледа на всичко по-различно от нас. Ние наричаме неговото виждане "смущение на възприятието", защото не отговаря на нашето. В повечето случаи не го и разбираме. Но ако не се опитаме и не вникнем в детските представи за нещата, ще ги обявим за разстроени. С поведението си буквално ще внушим на детето, че показва някакво отклонение. За съжаление, подобни внушения слага траен отпечатък върху него и повлияват цялостното му развитие.

Какво всъщност е възприятие? Възприятието е активен процес на взаимодействие между отделния човек и неговата среда за черпене на информации и значения. To се осъществява чрез сетивата зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако "сътрудничеството" между тези сетива не е оптимално (според обичайните ни представи и дефиниции за " нормалност"), взаимовръзката между човека и обкръжаващото го се нарушава.

Последствията могат да се проявят в социалното му поведение, да се изразят в трудности при ученето, в извършване на безпричинни и неуместни движения и предразположение към физически проблеми и болести.

Говори се, че възприятието на някои индигови деца е нарушено, но дали това е истината? He са ли те по-скоро по-развити от нас? А тяхното осезание - не толкова ограничено като нашето.

Тези нови деца преминават с лекота на различни енергийни нива и могат по-бързо и по-добре да възприемат цялостни духовни принципи. Ако вечно ги критикуваме, ако ги отблъскваме като "ненормални" и дори им се подиграваме, те се оттеглят в черупката си и с времето се разболяват.

Интересното е, че учението за цветовете свързва цвета индиго със свойството възприятие. Цветът индиго, който се причислява към Третото око , означава още, че чрез отварянето на вътрешното зрение се открива и достъп до една друга, духовна гледна точка за света. Тази именно гледна точка малките "носят със себе си". За тях всичко е едно, те се изживяват като съвършени - такива, каквито са, като божествени създания и често не разбират обичайния начин да се разглеждат нещата поотделно.

Ако им бъде пресечен пътя към собствената им най-съкровена същност чрез постоянно мърморене, осъждане, вкарване в калъп и непризнаване, те наистина се разболяват. Тогава страдат физически, емоционално или духовно. Нашата задача е да ги поощряваме да поддържат и развиват схващането си за нещата като за единно цяло и да съхранят вродения си начин на възприятие.

Знаят ли, че ще се сблъскат с отхвърляне, децата ще си съчинят сто и едно оправдания, за да го избегнат, като например: "Мамо, ужасно ме боли коремът", "He мога да се движа, боли ме коляното" или "Страшно ме боли главата", "Така ме боли коремът, че не мога да отида на училище" (или някъде другаде). Те измислят някакви болежки, които след това наистина изпит-ват физически, за да избегнат ситуации на неприемане.

За съжаление, според мен, се обръща твърде малко внимание на взаимодействието между "по-низшите" тела (физическо, ефирно, емоционално и ментално) и най-често от незнание се подценяват фините веществени взаимовръзки помежду им. Ако едно дете се чувства постоянно зле, отхвърлено, непризнато и необичано, в отделните тела се появяват смущения.

Тези смущения най-накрая се проявяват като болести в най-плътното от тях - физическото. Болестта, така да се каже, е предупредителният вик на организма, че нещо не е наред. Много преди това в поведението на детето са могли да бъдат забелязани други симптоми, които подсказват същото. В такъв случай за него е от решаващо значение да попадне под грижите на терапевти или лекари.

Те не могат да бъдат заменени с химически лекарства. Детето се нуждае от контактна личност, която го изслушва безрезервно и го приема на сериозно. Личност, която да може да го направлява от гледна точка на една no-висша перспектива. За индигото е важно неговата душа да бъде отчетливо поканена в живота му, за да остане във връзка с нея. Ако това стане, житейската му ситуация ще се развие по-благоприятно и то ще осъществи предопределението си.