Новите деца имат съвсем различни навици за хранене. Някои почти непрекъснато недоволстват от това, което им се поднася и не харесват вкуса на много неща. Редовното сядане на масата за тях е мъка. Познавам не едно семейство, в което децата се самообслужват от хладилника. Киселото мляко сякаш е сред основните им "ястия". Може би е крайно време родителите да се освободят от старите модели по отношение на храненето.

Детето иска само да избира какво и кога ще яде. To държи да определя и как ще се храни. Това не е лесно, ако стремежът е цялото семейство да се събира задушевно около току-що сервираната маса. Наистина най-добре е да не се намесвате и да оставите индигото само да реши какво да си сложи в чинията, пък ако ще всеки ден да е едно и също. Така то няма да се стресира, ще се научи интуитивно да разпознава от какво се нуждае организмът му и ще развие афинитет към храната.Можете да му давате хранителни добавки, които ще му осигуряват всички жизненоважни хранителни вещества.

Дете, което поради хиперактивност или ADD взима лекарството риталин, обикновено не изпитва глад и често изобщо не иска да сложи нищо в уста. To огладнява едва вечерта, когато действието на риталина отслабне и всички останали членове на семейството отдавна са се нахранили. Тогава вече без съмнение е "гладно като вълк". За родителите е важно да разберат, че в този момент следва да му дадат да яде. Риталинът е известен с това, че убива апетита. Би било грешка детето да се принуждава да се храни през деня.

Индиговите деца, които са "събрани в своя център", знаят кое е добро за тях. Те най-вече настояват сами да направят избора си и още на две или три годинки могат с невероятна точност да опишат как биха искали да им поднесете храната. Ако е сипана, например, в точно определена жълта чиния и нарязана на 5-милиметрови парченца, а сосът е по края и в никакъв случай в средата, тогава... индиговият крал (или кралица) ще излапа всичко. Горко ви обаче, ако я разположите другояче или се случи да промените големината на парченцата, или разбъркате coca c останалото. Понякога това не е никак преувеличено, защото, допуснете ли подобно нещо, току - виж последвала истинска катастрофа: чинията полита през стаята или към главата ви.

Детето-индиго обича да определя мястото си на масата, както и - кой ще седи по съседство. Една от най-важните му теми е неговото пълно интегриране като член на семейството. Ето защо в повечето случаи все пак ще успеете да го убедите да седне, за да се наслади на храната заедно със семейството. В момента може и да не му се яде, но само след половин час ще съобщи колко е гладно и какво точно иска. Тогава то настоява да бъде обслужено незабавно.

От една страна индиговите деца са много чувствителни по отношение на храната. От друга - често се хранят еднообразно, без това обаче да им вреди. Както вече бе споменато, междувременно се установи, че черният дроб на много от тях е различен от нашия, което изглежда е еволюционно нагаждане към хранителните продукти от последните десетилетия. Този нов черен дроб е "направен, за да се ядат боклуци", без човек да се разболява. В своето развитие природата винаги се грижи за нашето приспособяване, така че хората, животните и растенията "мутират", за да оцелеят в съответствие с променените условия за живот.

На малкото следва да се дава колкото може по-често естествена, екологично чиста храна. Физическото тяло е неговото транспортно средство, неговата връзка със Земята и материалния свят. To трябва да бъде обгрижвано и хранено добре. Екологичната храна отговаря най-точно на силните му вибрации и позволява на детето да порасне в добро здраве. За съжаление, повечето от днешните хранителни продукти са така преработени, че организмът ни не може пълноценно да усвоява полезните им вещества.

Служителите на светлината, терапевтите и лекарите от години експериментират върху себе си с различни режими на хранене и гладуване. Те опитаха множество пътища и се придържаха към какви ли не теории, но никога не успяха да установят еднозначно дали съществува оптимален за всички начин на хранене. Онова, което все пак разбраха е, че връзката между съзнанието и преработката на храната от организма не бива да се пренебрегва.

Човекът приема разнообразна храна, за да уравновеси емоционалните си и ментални колебания. Ако някой, да речем, ви засегне и вие страдате, и сте нещастни, ... посягате към шоколада, сладоледа или други лакомства. Това поведение се нарича "хранене на емоционалното тяло". Шоколадът осигурява производството на ендорфини в мозъка - тези така наречените хормони на щастието, с чиято помощ се чувствате по-добре и можете да изпълнявате ежедневните си задължения.

Намират се много причини на човек да му се хапва нещо. Ние се храним не само за да поддържаме физическото си тяло жизнено и здраво, а и защото инак не бихме се чувствали свободни, хармонични и изпълнени с енергия. Но най-важното е да го правим с радост и апетит - това се отнася на първо място за децата.

Приемането на храна служи и за подпомагане и укрепване .на имунната система. Детето трябва да може да се развива свободно и здраво, за да успее да отблъсне всички болести. Нека приемем, че малките индиго наистина носят различни от нашите духовни и емоционални качества, че тяхната ДНК е променена и " електрическата им мрежа" действа по нов начин. Оттук следва логичното заключение, че и във физическо, и в химико-биологическо отношение са им нужни по-други вещества, за да хранят телата си и поддържат протичащите в тях милиони химически процеси.

Като цяло човешкият организъм поема само три субстанции: въздух, вода и твърда храна. Но погледнато както от нивото на фините субстанции, така и през призмата на науката, може да се каже, че в него ведно с храната се внасят и определени информации, необходими, за да бъде поддържано в равновесие като биоенергийна система. Ние изразходваме много време, за да набавим всичко, което ще ядем: да то купим, приготвим, сдъвчем и смелим.

Ако бяхме наясно колко малко знаем за онова, което поглъщаме, би трябвало всъщност да се запитаме дали все пак нещо в организма ни не е излязло от релси. Вече сме изгубили напълно контакт с храната си, с нейното информационно съдържание, с нейното качество и въобще - с природата. Естествените ни инстинкти са объркани. Бе установена една по-скоро материалистична представа за храненето, която ние просто следваме, защото така сме научени. Фактът, че по-голямата част от населението, главно от проспериращите държави, е с наднормено тегло и постоянно пази диети, докато на други места хората умират от глад, недвусмислено го потвърждава.

Много от диетолозите през последните две десетилетия се опитваха да възкресят древното мистично знание за храната. Д-р Гейбриъл Къзънс, американски лекар, прочут с проучванията си в тази област, пише в своята книга "Здравословното хранене": "Според новата парадигма Храната повече не може да се разглежда като състояща се от калории, протеини, мазнини и въглехидрати. Тя е динамична сила, която влиза във взаимодействие с човешкото същество на физическо, ментално-емоционално, енергийно и духовно ниво."

Още във въведението д-р Къзънс изтъква: "Ако се храним здравословно и хармонично, ние ще сме по-способни да влезем в съзвучие с божественото и да общуваме с него. От тази гледна точка предлагам да не "живеем, за да ядем", да не "ядем, за да живеем", а "да ядем, за да ускорим нашето единение с божественото".

Човешкият организъм вече се нуждае от храна по-лека, с по-високо трептене - съответно на степента, с която се увеличава вибрационната честотата на Земята. Пък и всеобщата тенденция отчетливо клони натам. Много хора постят един или два пъти годишно, а други живеят само от въздух и вода. Някогашното вярване, че човек трябва много да яде, е остаряло. Поне за западните индустриални общества то със сигурност е изгубило валидността си. Но как изглежда новото, което ще го замени?

Просветлените учители и същностите от високите сфери ни предават, че все повече ще се храним със светлина. Те казват също така, че сме на път да открием как да удължим живота си. Мненията по този въпрос все още са твърде много и твърде различни. Всекидневно се създават или вече излизат на пазара хиляди нови хранителни добавки, витамини или комбинации от двете. Този бранш отбелязва небивал подем. Дори само това би трябвало да ни подскаже, че назрява някаква промяна.

Изглежда, че децата-индиго не обичат сложните ястия, а определено предпочитат простата бърза храна. Нейната характеристика трябва да е съвсем друга от тази, с която сме свикнали ние, за да не им пречи да следват духовния си път. Те поемат по-малки количества на едно хранене, но затова пък ядат по-често.

Ритуалът на храненето бавно изгубва своята важност. Защо? Нима всички ние ще се превърнем в същества, които ще живеят от светлината и въздуха? Трябва ли да преминем само на растителна храна? Дали да не престанем да държим животни в големи ферми, за да ги ядем след това?