" Мисълта на човека е енергия, равна на която няма в пространството. Тя е способна да създава прекрасни светове или оръжие, което може да унищожи планетата. И цялата, без изключение материя, която днес е видима, с мисъл е сътворена.

Природата, животните и самият човек — във вдъхновение велико са сътворени от Божествената мисъл.

Изкуствените множество предмети, машини, механизми, които има днес, са сътворени от човешка мисъл. Можеш и да помислиш ти, че всички те направени са от ръцете на човека. Да, днес се налага ръцете да се използват. И все пак отначало всеки детайл е сътворен от мисъл.

В днешния ден се смята, че е по-съвършенна отколкото в миналото човешката мисъл. Но това далеч не е така.

При всеки един човек от цивилизацията Ведическа, по скорост и по пълнота на информацията, тя превъзхождала е милиони пъти, мисълта на днешния човек. "


"Не само много зверове за служба при себе си извиквал е човекът. Не само на растенията е определил предназначението. Когато той разбрал силата на колективната мисъл, видял, че с нейна помощ може и климата да управлява. От земните недра извор да бликне да накара. И ако с мисълта постъпи невнимателно, то в птица в полет даже може да срази. Да повлияе на живота на звезда далечна — градини да сади или здвездата да унищожи. Това не е измислица, реалност е, и дадено било е на човечеството."


" С една мисъл единствена може да се отгледа цвете на Луната, и да се създаде присъща на човека атмосфера, градина да се посади и в плът с любимата в тази градина да се отиде. Но преди това е нужно Земята цяла в градина райска и цъфтяща да се превърне. И е нужно това да се направи с колективна мисъл.

Силна е колективната мисъл, във вселената не същестува сила способна да препятства деянията й. Техниката и материята в днешния ден са отражение на мисъл колективна. Всички механизми, също оръжието — тя е произвела.

Но спомни си какво ти казвах аз, че в онези времена Ведически неизмеримо по-силна е била енергията в мисълта на всекиго. Предмети, като многотонни камъни, събрани заедно едва девет човека могли са да преместват. За да се ползва по-лесно тази мисъл колективна и с полза за мнозинството, като не се събират при това на едно место много хора, измислили са образите на различни богове. И с тяхна помощ почнали природата да управляват.

Богът на Слънцето получил своя образ, на Огъня, Дъжда и Любовта и Плодородието. Всичко, което за живота им било необходимо, творили хората чрез образите, в които се концентрирала човешка мисъл. Тя вършела много дела полезни. Когато примерно бил нужен дъжд за да полее, към образа на бога на дъжда множество хора насочвали енергията своя. Когато достатъчно енергия в образа се събирала, то облаци се появявали и дъжд валял поливайки посевите."

 

"В периода с название Образност, човек подобен бил на Бог и образи творил. Този период е дълъг девет хиляди години. Не се намесвал Бог в деянията на човека. Разнообразните енергии вселенски се раздвижили, със себе си примамвайки човека.

Частички от енергиите всички във вселената има в човека. Те множество са и са противоположни. Но всички частички от вселенските енергии трябва да бъдат в равновесие в човека, единно и в хармония да са обединени.

Когато дори една единстена започне да преобладава, другите в миг започват да намаляват, тогава и хармонията се нарушава… Тогава се преобразява, и дисхармонична става и Земята.

Образът може да води хората към прекрасното, но може и да поведе към унищожение, когато отвътре нарушено е единството.

Какво е образът?

Образът — това е, създадена от мисълта човешка енергийна същност. Той може да е създаден от един човек или от няколко.

Ярък пример за колективно сътворение на образ е актьорската игра. Един описва образ на хартия, друг го изобразява на сцената. Какво става с актьора, изобразяващ образа измислен? Той за известно време заменя собствените чувства, стремежи и желания с онези, присъщи на измисления образ. Като при това актьорът може да промени дори походката си, изражението на лицето, обичайните си дрехи. Така временно измисленият образ добива плът.

Със способност да сътворява образи е надарен единствено човек."



"Образът сътворен от него може в пространството да съществува дотогава само, докато с мисълта си вижда го човек. Един човек или заедно няколко.

Колкото повече хора подхранват образа със своите чувства, толкова по-силен става той.

От колективната човешка мисъл образът сътворен може да има колосална сила — или разрушителна или съзидателна. Той има обратна връзка с хората и може характерите да формира, маниер на поведение на малки и големи групи хора.

Като използвали великите възможности на своето откритие творили хората живота на планетата увлечено."

От "Анастасия"