ОБЩУВАНЕ
Когато се вслушват в тях, децата са в състояние истински да се отпуснат. Това отпускане е не само на тялото, то успокоява и духа им. Освен да се вслушваме в тях, е необходимо и да им казваме истината, каквато и да е тя, и да насърчаваме техните дарби, да ги питаме за мнението им и да способстваме всячески за по-доброто общуване. Трябва да им отдаваме цялото си внимание, когато разговаряме с тях, за да можем да ги разбираме.
Те трябва да се отнасяме с тях като с малки възрастни - просто трябва да им обръщаме внимание и да се отнасяме с тях, както бихме искали другите да се отнасят с тях.
Някои от най-големите проблеми, които съм виждала при по-големи деца, идват от родители, които ги оставят сами да решават всичко, без тази свобода да е придружавана от каквото и да било напътствия. В повечето случаи тези деца започват да се чувстват несигурни, огъват се под тежестта на дадената им пълна свобода и им е нужно прекалено много време, за да вземат решенията си. Понякога просто предпочитат да не решават нищо. Засядат на някой етап от живота си и се парализират. Трябва да напътстваме децата си с чувство за отговорност, като същевременно им даваме някаква свобода, за да се научат да решават.
ДОМАШНА СРЕДА
Енергийните полета на тези малчугани са по-чувствителни от нашата кожа. Те действително усещат цветовете, светлините, звуците и дори формите така, както ние усещаме нещата чрез докосване. При тях обаче все едно някой е завъртял копчето на чувствителността и я е увеличил докрай. Затова тя, подобно на антена, се простира на няколко метра от телата им. Когато енергийното поле на едно чувствително дете бъде докоснато от вибрациите на цвят, звук, форми или други стимули, детето ги усеща до дъното на душата си. Ако се чувства неудобно в дадена следа, сетивността му се превъзбужда и то реагира съответно. Макар тази чувствитерноствероятно да не се регистрира на съзнателно равнище, неспособността на детето да опише с думи подсъзнателния си дискомфорт се изразява в страдание, което се отразява на настроенията и поведението му.
Настроенията и нивата на комфорт при тези деца се влияят от цветовете в тяхната среда. Меките, жизнерадостни тонове - напр. пастелните: сини, розови, зелени или лилави - са оптимални за създаване на спокойствие в средата. Трябва да се избягват яркото жълто или червено, тъй като, ако живее сред тях, детето най-често страда от тревожност, нервност и хиперактивност. Причината е, че цветът е честота, а честотата (като енергия) е звук и движение. Енергията на цвета взаимодейства с енергийните системи и дори ги променя. Тъмните оттенъци на кафявото, синьото, зеленото и пурпурното имат бавни честоти и вероятно са твърде заземяващи за едно чувствително дете. Чувствителното дете (или доре възрастен) може да усети тези тъмни цветове като тежест, която да го дърпа надолу.
Прекомерната звукове или визуална стимулация може да накара тези деца да се чувстват некомфортно или да ги претовари.
Тъй като Децата на новото време имат особено силна връзка с природата, живите растения, градинските проекти и дори течащата вода - под формата на фонтани или аквариуми с рибки - са други чудесни начини за създаване на една удобна и успокояваща среда.
Основните геометрични форми добавят ново измерение към общата енергия на помещението. Сферите, пирамидите (задължително 4-стенни), кубовете, 8-стенниците и др. такива са основни енергийни форми, които могат да се открият в цялото сътворение.
Друго, кието трябва да се има предвид, е, че вълните на електромагнитните честоти интерферират в енергийното поле на детето и предизвикват в него нахърмонични модели. Такива вълни могат да дойдат от най-различни източници, вкл. телевизори, компютри, захранващи кабели, микровълнови печки, видеоигре и т.н. Нсеки от тях може да предизвика поведенчески проблеми или да изчерпи физ. енергия на детето.
Когато се вслушват в тях, децата са в състояние истински да се отпуснат. Това отпускане е не само на тялото, то успокоява и духа им. Освен да се вслушваме в тях, е необходимо и да им казваме истината, каквато и да е тя, и да насърчаваме техните дарби, да ги питаме за мнението им и да способстваме всячески за по-доброто общуване. Трябва да им отдаваме цялото си внимание, когато разговаряме с тях, за да можем да ги разбираме.
Те трябва да се отнасяме с тях като с малки възрастни - просто трябва да им обръщаме внимание и да се отнасяме с тях, както бихме искали другите да се отнасят с тях.
Някои от най-големите проблеми, които съм виждала при по-големи деца, идват от родители, които ги оставят сами да решават всичко, без тази свобода да е придружавана от каквото и да било напътствия. В повечето случаи тези деца започват да се чувстват несигурни, огъват се под тежестта на дадената им пълна свобода и им е нужно прекалено много време, за да вземат решенията си. Понякога просто предпочитат да не решават нищо. Засядат на някой етап от живота си и се парализират. Трябва да напътстваме децата си с чувство за отговорност, като същевременно им даваме някаква свобода, за да се научат да решават.
ДОМАШНА СРЕДА
Енергийните полета на тези малчугани са по-чувствителни от нашата кожа. Те действително усещат цветовете, светлините, звуците и дори формите така, както ние усещаме нещата чрез докосване. При тях обаче все едно някой е завъртял копчето на чувствителността и я е увеличил докрай. Затова тя, подобно на антена, се простира на няколко метра от телата им. Когато енергийното поле на едно чувствително дете бъде докоснато от вибрациите на цвят, звук, форми или други стимули, детето ги усеща до дъното на душата си. Ако се чувства неудобно в дадена следа, сетивността му се превъзбужда и то реагира съответно. Макар тази чувствитерноствероятно да не се регистрира на съзнателно равнище, неспособността на детето да опише с думи подсъзнателния си дискомфорт се изразява в страдание, което се отразява на настроенията и поведението му.
Настроенията и нивата на комфорт при тези деца се влияят от цветовете в тяхната среда. Меките, жизнерадостни тонове - напр. пастелните: сини, розови, зелени или лилави - са оптимални за създаване на спокойствие в средата. Трябва да се избягват яркото жълто или червено, тъй като, ако живее сред тях, детето най-често страда от тревожност, нервност и хиперактивност. Причината е, че цветът е честота, а честотата (като енергия) е звук и движение. Енергията на цвета взаимодейства с енергийните системи и дори ги променя. Тъмните оттенъци на кафявото, синьото, зеленото и пурпурното имат бавни честоти и вероятно са твърде заземяващи за едно чувствително дете. Чувствителното дете (или доре възрастен) може да усети тези тъмни цветове като тежест, която да го дърпа надолу.
Прекомерната звукове или визуална стимулация може да накара тези деца да се чувстват некомфортно или да ги претовари.
Тъй като Децата на новото време имат особено силна връзка с природата, живите растения, градинските проекти и дори течащата вода - под формата на фонтани или аквариуми с рибки - са други чудесни начини за създаване на една удобна и успокояваща среда.
Основните геометрични форми добавят ново измерение към общата енергия на помещението. Сферите, пирамидите (задължително 4-стенни), кубовете, 8-стенниците и др. такива са основни енергийни форми, които могат да се открият в цялото сътворение.
Друго, кието трябва да се има предвид, е, че вълните на електромагнитните честоти интерферират в енергийното поле на детето и предизвикват в него нахърмонични модели. Такива вълни могат да дойдат от най-различни източници, вкл. телевизори, компютри, захранващи кабели, микровълнови печки, видеоигре и т.н. Нсеки от тях може да предизвика поведенчески проблеми или да изчерпи физ. енергия на детето.
