Макар да са невероятно даровити, Децата на новото време не са някакъв спектакъл. Те са еволюирали човешки същества, носещи свещени послания - напомняния за това кои сме и накъде отиваме. Поставянето им на пиедестал не прави нищо друго, освен да приучи егото им на постоянна жажда за внимание. Не можем да задоволяваме болни амбиции чрез децата си. Когато се научат, че  привличат внимание с дарбите си, за тях средството става по-важно от посланието и истината се размива. Постоянно се натъквам на семейства на даровити деца, където динамиката на семейните отношения е деградирала до такава степен, че детето управлява целия дом. В много от тези случаи то става нахално, дори си позволява да прави подигравателни коментари пред или за родителите си пред други хора. Става властно и неконтролируемо. Тъй като такива деца изглеждат така, сякаш знаят много и са мъдри не за годините си, родители и др. хора са склонни да ги поставят на пиедестал. Позволяват им да царуват без никакви ограничения или организация. Така едно дете, дошло като дар за света, става себично и жадно за внимание. Ако им позволяваме да "ръководят играта", те ще израстнат като груби егоисти.

Децата може да са всезнаещи, но все пак си остават деца, които се нуждаят от напътствия и ред, за да изпълнят онова, за което са дошли. Трябва да въведем някаква организация или граници в живота им, за да знаят какво да очакват и да се научат да живеят в този свят. Също така трябва да насърчаваме тяхната даровитост, но по градивни начини.

Задавайте на детето въпроси и за неговите преживявания, но не такива, на които да може да отговори с "да" или "не", и най-важното слушайте какво ви отговаря.

...
Ако искаме да дадем на децата си всички възможности да направят онова, за което са дошли, ние като родители, настойници, учители и приятели трябва първо да се заемем с изцелението на телата, умовете и душите си, а за това са нужни честност и почтеност. Ако не можем да бъдем честни със себе си, как ще го постигнем с друг човек, особено с децата си? Самоизцелението изисква и да се вгледаме дълбоко в себе си, за да открием защо постоянно попадаме в едни и същи ситуации и защо не ги променяме, след като ни носят само отриц. чувства. Какво се опитваме да научим? Защо позволяваме на страха да ни управлява? Напр. отново и отново се озоваваме в ситуация, в която даваме, а някой се възползва безогледно от щедростта ни, без да го е грижа за желанията или чувствата ни. Когато даваме, без да искаме нищо в замяна, това означава, че се страхуваме да не ни отблъснат или че няма да бъдем харесвани и обичани. Даването ни прави ценни за момента, но така всъщност прикриваме страха си, че не сме достойни за даден човек или хора.