"Повечето съвременни хора смятат, че Бог е непостижим. Според тях, Той вероятно съществува някъде или по някакъв начин в природата или може би дори извън нея, но определено за мнозинството Бог и човекът не са един и същи разум. И което е парадоксално - наред с това източникът на подобно убеждение твърди, че сме създадени по "Божий образ и подобие"! Вътре в човешкото сърце има едно съкровено място, където се е зародило цялото Битие. Такова е било изначалното учение на Исус /но е било заличено по политически причини от висшия гръцки и римски клир/; всъщност този възглед може да се проследи далеч назад във времето, поне 3000 години преди Христос, чак до древна Индия и Египет, в Упанишадите и египетската тантра.
Когато хората започнат да осъзнават кои са всъщност- истински синове и дъщери на Бог, на Разума, създал цялото Битие - тогава и само тогава човеците ще се слеят с Бог в умовете, сърцата и телата си и ще се събудят от дрямката.
Най-древните хора на тази планета могат да ни помогнат изключително много, тъй като те имат огромни познания и помнят изначалната си връзка с Майката Земя и Небесния Отец. Как иначе щяха да оцелеят на тази Земя толкова дълго и да се запазят толкова хармонични?
Змията от Светлина вече се премести в новото си жилище и започна да излъчва нови вибрации върху Земята. Те са съвършено различни от онези, които изпращаше през изминалите 13 000 години. Цикълът не се дмижи по кръг, а по спирала. Всеки път, когато прави нов оборот, той не се връща на своето място, а се придвижва нагоре по спиралата, също като молекулата на ДНК. И подобно на ДНК, кодовете се дешифрират по различен начин. Така се създават нови пътища, нови светове и ново тълкуване на Единствената Реалност, която човечеството трябва да съзре и в която накрая да заживее..."
Друнвало Мелхиседек - Змията от светлина отвъд 2012"
Змията от Светлина вече се премести в новото си жилище и започна да излъчва нови вибрации върху Земята. Те са съвършено различни от онези, които изпращаше през изминалите 13 000 години. Цикълът не се дмижи по кръг, а по спирала. Всеки път, когато прави нов оборот, той не се връща на своето място, а се придвижва нагоре по спиралата, също като молекулата на ДНК. И подобно на ДНК, кодовете се дешифрират по различен начин. Така се създават нови пътища, нови светове и ново тълкуване на Единствената Реалност, която човечеството трябва да съзре и в която накрая да заживее..."
Друнвало Мелхиседек - Змията от светлина отвъд 2012"
"...Именно в хората Бог пребивава на Земята. Не в артефактите, мощите, олтарите, "тайните" учения и книги, "скритите" нирвани, шамбали,йерусалими и т.н., а в живите хора. Човекът е единственият храм Божий, защото той единствен на Земята има единственото възможно за Бога нематериално пребиваване в този материален свят, - безсмъртна Душа. Именно човекът е солта на Земята.
И той е смъртен. Именно страхът от смъртта се явява причина за вярата на болшинството. И това е обективно. Даже Христос се е плашел от смъртта. и аз не съм изключение. Ние сега сме същите хора, както всички останали. За нас ежедневният сън е малка смърт. Но Христос е преборил плътта и ни е казал - да вземем своят кръст и да вървим след него. Да се преборим е лесно да се каже. А да се направи е трудно, защото в този случай Духът трябва да пребори обективната биология..."
Андрей Шалыгин
превод: делфин
И той е смъртен. Именно страхът от смъртта се явява причина за вярата на болшинството. И това е обективно. Даже Христос се е плашел от смъртта. и аз не съм изключение. Ние сега сме същите хора, както всички останали. За нас ежедневният сън е малка смърт. Но Христос е преборил плътта и ни е казал - да вземем своят кръст и да вървим след него. Да се преборим е лесно да се каже. А да се направи е трудно, защото в този случай Духът трябва да пребори обективната биология..."
Андрей Шалыгин
превод: делфин
"И има един език на Божествените възвания. И той е изтъкан от шумолене на листа, от песните на птици и вълни. Езикът Божи има цвят и аромат. С този език на всеки на молбата Бог дава отговор."
" ... влезте в пролетна градина или гора, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса: „Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?“ — е отговорил: „Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.“ Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки: „Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има — преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е — и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.“
И нека всеки да не щади труда си да извади от своята Душа осъзнатостта си на син Божи, а не на роба или малоумния, подскачащ под звънчета биоробот.
Колко още може да се иска от Отеца: дай, поднеси, освободи? Не е ли време самите ние нещо да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: „Когато се разтревожи твоята Душа от твърдения излизащи от устни нечии и уж от името на Отца, ти обърни внимание на това, как сам проповедникът живее, след туй си представи какъв светът ще бъде, ако всички почнат като него да живеят?“ С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнаитите, и се получи направо края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.
От "Анастасия" - 5том на Вл. Мегре
" ... влезте в пролетна градина или гора, и мълчаливо се заслушайте в сърцето си. Сърцата на мнозина непременно ще чуят гласът на Отеца, който по думите на Анастасия на въпроса: „Какво може да направи Той, Бог, когато на земята преобладава енергията на разрушението, когато на себе си в угода тълкувайки Го, хората замислят да подчинят на себе си другите?“ — е отговорил: „Ще се издигна със зората на настъпващ ден. И слънчевият лъч творенията всички на земята без изключение погалвайки, ще помогне на дъщерите мои и на синовете да разберат, че всеки може сам с Душата своя, да разговаря с моята Душа.“ Той е вярвал и вярва в нас, твърдейки: „Многообразието на причините към улица задънена повеждащи, към никъде, главно препятствие ще има — преграда то ще бъде на всичко, що лъжа донася. Стремеж към осъзнаване на истината има у моите дъщери и синове. Лъжата свои рамки има винаги, но безгранична истината е — и като осъзнатост само тя в Душата на моите синове и дъщери ще съществува.“
И нека всеки да не щади труда си да извади от своята Душа осъзнатостта си на син Божи, а не на роба или малоумния, подскачащ под звънчета биоробот.
Колко още може да се иска от Отеца: дай, поднеси, освободи? Не е ли време самите ние нещо да направим за своя Отец? И какво би могло да бъде приятно Нему, да му донесе радост? Анастасия, отговаряйки на подобен въпрос, каза нещо простичко, с което може да се проверят множеството духовни обединения и направления. Тя каза: „Когато се разтревожи твоята Душа от твърдения излизащи от устни нечии и уж от името на Отца, ти обърни внимание на това, как сам проповедникът живее, след туй си представи какъв светът ще бъде, ако всички почнат като него да живеят?“ С помощта на този прост тест могат много неща да се проверят. Аз се опитах да си представя, какво ще стане с човечеството, ако всички хора до един започнат от сутрин до вечер да пеят мантри, както правят кришнаитите, и се получи направо края на света. Сега си представете, че всеки човек на земята отгледа своя градина, тогава разбира се, в цъфтяща райска градина ще се превърне и цялата земя.
От "Анастасия" - 5том на Вл. Мегре
Великите мислители, всеки по свой път, са се опитвали да се доближат до понятието за Абсолюта. От техните философски концепции са възниквали и умирали философски течения, подобни на религии. В крайна сметка в нашия живот като преобладаваща концепция се е появила, накратко казано, концепцията за подчинение на някакъв висш разум. Не е важно къде се намира той, в безкрайни вселенски простори или е локализиран в същността на отделната човешка душа. Важно е друго, важно е преобладаването над всички концепции, на тази за подчинението и преклонението. После идват и частностите — подчинението пред учителя, наставника, ритуала. Има ги на тези рафтове и предсказанията на Нострадамус. Всички заедно, те формират философската концепция — човекът е тленен, човекът е порочен и нищожен, той трябва да учи много. Тази концепция именно човърка и унищожава човешката душа. Привърженикът на такава концепция не може да бъде щастлив. Нито един човек на земята не може да бъде щастлив при преобладаването на подобна концепция в човешкото съзнание.
Тя влияе и на философите, и на човека, не докосвал никога философски трудове. Тя влияе на току що роденото дете и на стареца. Тя влияе и на невиделият още светлина зародиш в майчината утроба. Много привърженици на тази концепция живеят днес. Имало ги е в различни времена, и днес техните последователи внушават на човешкото общество тленността и нищожността на човешката същност. Но не! Идват други времена! Като проблясък за мен бяха думите от Бога, които предава Анастасия. Вие сте ги записали Владимир, аз ги помня. Когато Адам попитал Бог:
„Къде е краят на Вселената? Какво ще правя аз, когато го достигна? Когато със себе си запълня всичко и помисленото сътворя?“
И Бог отговорил на своя син, отговорил е на всички нас:
„Мой сине, Вселената сама по себе си е мисъл, от мисълта родила се мечта, частично видима в материята тя е. Когато ти до края приближиш на всичко, начало ново и продължението му, ще ти открие мисълта. От нищото рождение ново и прекрасно ще възникне, Теб, твоите стремления, Душата и мечтата твоя ще отрази със ебе си. Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен, в тебе са твоите творящи мечти.“
Велик, всичко обясняващ, обхващащ всичко, философски, точен и лаконичен е този отговор. Той стои по-високо от всичките взети заедно философски определения. Виждате ли, Владимир, има много в моята библиотека, но я няма главната книга, тази, която струва много по-скъпо от всички, някъде напечатани досега философски трудове взети заедно. Тази книга са виждали мнозина, но да я прочете не всекиму е дадено. Езикът на тази книга е невъзможно да бъде научен, но може да бъде почувстван.
— Що за език е това?
— Езикът на Бог, Владимир. Ще ти напомня какво казва Анастасия за него: „Толкова много думи с различен смисъл има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. Но има и език, един за всички. Един за всички е езикът на Божествените възвания. И той е изтъкан от шепот на листа, от пеене на птици и вълни. Божественият език има аромат и цвят. На този език, на всеки на молбата и на молитвата Бога дава отговор молитвен.“ Анастасия чувства и разбира този език, но ние?… Как сме могли векове да не му обръщаме внимание? Логиката! Желязната логика говори за това, че ако Бог е създал Земята, заобикалящата ни жива природа, то тревичките, дърветата, облаците, водата и звездите не са нищо друго, а Неговите материализирани мисли.
Но ние не само не им обръщаме внимание, ние ги тъпчем, чупим, човъркаме, и при това говорим за вяра. За каква вяра? Кому се кланяме всъщност? „Редица земни правници, храмове каквито и да са издигнали, ще бъдат помнени от своите потомци единствено с това, че мръсотия са оставили. Критерият за всичко е водата“.-така е казала Анастасия. Така може да говори само ней-велик философ, и над това си струва всички да се замислят. Помислете, Владимир, всяка една постройка, била тя и култова, е тленна, както и самата религия. Религиите идват и си отиват, отиват си заедно със своите храмове и философии. Водата съществува от сътворението на света, както и ние. Самите ние, в по-голямата си част се състоим от вода.
— Николай Фьодорович, а защо считате определенията на Анастасия за най-правилни?
— Защото са взети от главната книга. И логиката, Владимир, има философска логика. Има една фраза от името на Бог, в която на въпроса на всички вселенски същности: „Какво така горещо ти желаеш?“ — Бог отговорил: „Творение съвместно и за всички радост от съзерцаването му“.
Кратка фраза! Само няколко думи! С няколко думи се изразяват стремежите и желанието на Бог. Никой от великите философи не е могъл да даде по-точно и вярно определение. „Действителността е нужно да определяме със себе си.“ — казва Анастасия. И нека всеки, обичащ своите деца родител да определи — не мечтае ли самият той за това. Кой от нас — синовете и дъщерите Божии — не би искал съвместно със своите деца творение и радост от неговото съзерцание?
Величайши сила и мъдрост са заключени във философските определения на Анастасия. Те са съдбоносни за човечеството! Те са действени. На тях се опитват да противостоят пълчищата, предричащи тъма. Те ще се проявяват още, и не само както в изпратените по адрес на Анастасия ругателства. Те ще проявяват по различни начини. Множество хилави проповедничета, събрали край себе си шепа последователи, ще вещаят уж истината на хората, които са мързеливи да мислят самостоятелно.
Анастасия предварително казва за тях: „Ей вие, наричащите себе си учители на хорските души, смирете своя жар, сега да знаят всички нека: Създателят на всеки дал е всичко изначално, има изначална истина на всекиго в душата. И само не бива с тъма на постулати и измислици, на себе си в угода, да се закриват великите творения на Създателя.“ Е, точно те ще се нахвърлят върху Анастасия. Защото Анастасия изгаря тяхната концепция. Отменя чрез своята концепция края на света. И това е днешната наша реалност, ние сме свидетели и участници в най-прекрасни деяния… Ние, на прага на новото хилядолетие, встъпваме в нова реалност. Ние вече живеем в тази реалност...."
Тя влияе и на философите, и на човека, не докосвал никога философски трудове. Тя влияе на току що роденото дете и на стареца. Тя влияе и на невиделият още светлина зародиш в майчината утроба. Много привърженици на тази концепция живеят днес. Имало ги е в различни времена, и днес техните последователи внушават на човешкото общество тленността и нищожността на човешката същност. Но не! Идват други времена! Като проблясък за мен бяха думите от Бога, които предава Анастасия. Вие сте ги записали Владимир, аз ги помня. Когато Адам попитал Бог:
„Къде е краят на Вселената? Какво ще правя аз, когато го достигна? Когато със себе си запълня всичко и помисленото сътворя?“
И Бог отговорил на своя син, отговорил е на всички нас:
„Мой сине, Вселената сама по себе си е мисъл, от мисълта родила се мечта, частично видима в материята тя е. Когато ти до края приближиш на всичко, начало ново и продължението му, ще ти открие мисълта. От нищото рождение ново и прекрасно ще възникне, Теб, твоите стремления, Душата и мечтата твоя ще отрази със ебе си. Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен, в тебе са твоите творящи мечти.“
Велик, всичко обясняващ, обхващащ всичко, философски, точен и лаконичен е този отговор. Той стои по-високо от всичките взети заедно философски определения. Виждате ли, Владимир, има много в моята библиотека, но я няма главната книга, тази, която струва много по-скъпо от всички, някъде напечатани досега философски трудове взети заедно. Тази книга са виждали мнозина, но да я прочете не всекиму е дадено. Езикът на тази книга е невъзможно да бъде научен, но може да бъде почувстван.
— Що за език е това?
— Езикът на Бог, Владимир. Ще ти напомня какво казва Анастасия за него: „Толкова много думи с различен смисъл има у земните народи. Толкова много различни езици и наречия. Но има и език, един за всички. Един за всички е езикът на Божествените възвания. И той е изтъкан от шепот на листа, от пеене на птици и вълни. Божественият език има аромат и цвят. На този език, на всеки на молбата и на молитвата Бога дава отговор молитвен.“ Анастасия чувства и разбира този език, но ние?… Как сме могли векове да не му обръщаме внимание? Логиката! Желязната логика говори за това, че ако Бог е създал Земята, заобикалящата ни жива природа, то тревичките, дърветата, облаците, водата и звездите не са нищо друго, а Неговите материализирани мисли.
Но ние не само не им обръщаме внимание, ние ги тъпчем, чупим, човъркаме, и при това говорим за вяра. За каква вяра? Кому се кланяме всъщност? „Редица земни правници, храмове каквито и да са издигнали, ще бъдат помнени от своите потомци единствено с това, че мръсотия са оставили. Критерият за всичко е водата“.-така е казала Анастасия. Така може да говори само ней-велик философ, и над това си струва всички да се замислят. Помислете, Владимир, всяка една постройка, била тя и култова, е тленна, както и самата религия. Религиите идват и си отиват, отиват си заедно със своите храмове и философии. Водата съществува от сътворението на света, както и ние. Самите ние, в по-голямата си част се състоим от вода.
— Николай Фьодорович, а защо считате определенията на Анастасия за най-правилни?
— Защото са взети от главната книга. И логиката, Владимир, има философска логика. Има една фраза от името на Бог, в която на въпроса на всички вселенски същности: „Какво така горещо ти желаеш?“ — Бог отговорил: „Творение съвместно и за всички радост от съзерцаването му“.
Кратка фраза! Само няколко думи! С няколко думи се изразяват стремежите и желанието на Бог. Никой от великите философи не е могъл да даде по-точно и вярно определение. „Действителността е нужно да определяме със себе си.“ — казва Анастасия. И нека всеки, обичащ своите деца родител да определи — не мечтае ли самият той за това. Кой от нас — синовете и дъщерите Божии — не би искал съвместно със своите деца творение и радост от неговото съзерцание?
Величайши сила и мъдрост са заключени във философските определения на Анастасия. Те са съдбоносни за човечеството! Те са действени. На тях се опитват да противостоят пълчищата, предричащи тъма. Те ще се проявяват още, и не само както в изпратените по адрес на Анастасия ругателства. Те ще проявяват по различни начини. Множество хилави проповедничета, събрали край себе си шепа последователи, ще вещаят уж истината на хората, които са мързеливи да мислят самостоятелно.
Анастасия предварително казва за тях: „Ей вие, наричащите себе си учители на хорските души, смирете своя жар, сега да знаят всички нека: Създателят на всеки дал е всичко изначално, има изначална истина на всекиго в душата. И само не бива с тъма на постулати и измислици, на себе си в угода, да се закриват великите творения на Създателя.“ Е, точно те ще се нахвърлят върху Анастасия. Защото Анастасия изгаря тяхната концепция. Отменя чрез своята концепция края на света. И това е днешната наша реалност, ние сме свидетели и участници в най-прекрасни деяния… Ние, на прага на новото хилядолетие, встъпваме в нова реалност. Ние вече живеем в тази реалност...."
