От книгата "Феноменът Окуньово" на Михаил Речкин
"...На 25.12.2001 г., когато преглеждах течението на списание "Природа и человек", в бр. 6 за 1990 г. се натъкнах на публикувана глава от книгата на английския изследовател и писател Кристофър Бърд "Загадките на Земята". И така, "живата вода"! "Качествата на водата са толкова странни и тайнствени, че всеки ден научаваме нещо нова за нейното поведение и вписваме необичайни сюжети в научната история." Неправещото впечатление на пръв поглед откритие е направено от румънския естествоизпитател Хенри Коанда през 1920 г.: течностите "се изкачват" по всяка повърхност, като живи субстанции, "залавяйки се" за неравностите. Това откритие е наречено "ефект на Коанда".
Заинтересуван от древните предания за извори с жива вода в Хунзакут, Коанда през 30-те год. на ХХ век предприема редица пътувания до водоизтичниците. Като експерт по водни ресурси, той се опитва да разгадае тайната защо водата притежава активност и лекува различни болести. Звързва лечебните й качества преди всичко с нейната молекулярна структура, като смята, че дори съставът на 2 източника има твърде малко общо помежду си. Техническата база на изследователската лаборатория в Кънектикът, в която той работи като консултант, дава възможност на учения да стигне до същността. Прилаганият от Коанда метод се състои в изучаване на водните кристали при различни снежинки. Поразява го факта, че всяка снежинка има особен рисунък и притежава собствена неведома сила в микропространството, като предизвиква нееднакви смущения в средата. Сблъскал се с явлението "течност-усилвател" (както започват да наричат процеса на превръщане на водата в сняг), ученият открива непрекъснато движение в центровете на кристализиране на снежинките. В изключително фините "тръбички", в които водата не е замръзнала, се установява същата циркулация, както в организма на животните или в стеблото на растенията - т.е. действат същите закономерности като при обмяната на кръв или растителни сокове. Това дава основание на местните жители да говорят за ЖИВОТВОРНА ВОДА в противовес на застоялата и мъртвата.
Коанда с цябото си внимание изучава жизнените сокове на снежинката и се убеждава, че това важно качество изчезва с нарушаването на структурата на водата. Обратно, колкото по-дълго живее снежинката, толкова е по-полезна за организма и повече сходства има с жизнените сокове на човека, използващ постоянно тази чудесна напитка. Подобна течност увеличава силата и дълголетието на хората.
Ученият открива, че водата, в която се образуват живеещите дълго снежинки, върши чудеса не само в Хунзакут. По време на пътешествията си в Грузия, Перу и предпланините на Тибет, той открива пряка връзка между качествата на питейната вода и продължителността на живота на големи групи население. Наистина все още не е в състояние да обясни защо водата от ледовете удължава живота на човека. След като му се налага да се върне в родината си в ролята си на президент на Румънската академия на науките, той прехвърля изследванията си на своя млад помощник Патрик Фланегън от същата лаборатория в Кънектикът. И не греши - способният Фланегън е поставен от списание "Лайф" след десетимата най-добри учени на САЩ. "Зтам, че само вие ще успеете да разгадаете тайната на Хунзакут" - напътства го Коанда.
Фланегън на 40 год. се установява в едно ъгълче на Централна Аризона - в гориста местност, богата на извори. Той откровено казва:"Прочетох за водата всичко издадено в различните страни, оставаше да се изясни откъде идват необичайната й аномалност и непредсказуемост". До такава степен е увлечен от разгадаването на тази тайна, че прекарва цялото си време в пущинака... Съпругата му Гейл също като него е доктор по медицина и му помага в изследването на колоидната структура на водата, добита от лед. Съпрузите се заселват близо до пулсиращия каньон Оак Грик, заобиколен от остатъци застинала лава. Това е участък с огромна концентрация на енергия, където добре се усеща влиянието на кипящите водовъртежи върху физическото състояние на човека. Посетители от всички краища на света, след като поживеят там 1 седмица, твърдят за съществуването на "генеранори на психична енергия". Те отбелязват излизащото от земята излъчване с огромна мощност и описват всякакъв род видения, достъпност на телекинезата с много райони на света, извикване на образи от минал живот, случаи на аномални явления. Установено е, че психичните феномени зачестяват по време на пълнолуние.
Според някои данни, 2 източника от дълбините на земята притежават парамагнитни качества, трети - електрически,4-рти - електромагнитни. "Електрическият извор" стимулира съзнанието, като предизвиква просветляване на ума. "Парамагнитният" засилва функциите на мозъка като приемник на инхормация. "Електромагнитният" извор, колкото и да е странно, укрепва баланса между физ. тяло и духа, като съдейства за възприемане на картини от минал живот.
Един от изследователите - Дик Сатфен, изучавайки седонските извори, събира разказите на стотици посетители, изпитали върху себе си спиритуални диалози, които е възможно там да продължават стотици години. Те уверяват, че става дума за тихоокеанският континент Лемурия, пропаднал в резултат на катастрофа. Приемници на легендарната Лемурия вероятно са индианците от цивилизацията хопи. Мнозина от изследователите предполагат, че огромни, сега вече променили се кристали, се намират под градчето Седон... Според тях, генератори на всички излъчвания са изворите, които бликат изпод земята.
Истина или не, трудно е да се каже, но се говори, че във водовъртежите се очертавали човешки образи, левитирали всякакви фигури. Интересно е, че по тези места дърветата не растат прави, а винаги са ориентирани към центровете на водовъртежите. Ако се отхвърлят всички аномалии, тайната на хунзакутската вода вероятно се крие в индуцирана свръхенергия, в областта на която специалист е Фланегън. Той натрупва цяла колекция от "разноенергийна" вода от много райони на САЩ. Не иска като десетки други учени да обяснява причините за аномалността с наситеност на водата с живак или кислород. Да се твърди, че човекът в 90% се състои от вода и затова е разумен, е банално. Водата е основата на Вселената. Разнообразието на света, се крепи на разнообразието от форми на водата. Фланегън е изследвал 36 изотопа, които въобще не си приличат. Атмосферният въздух също е разновидност на водата, но на разредената. Един изотоп образува въздушно кълбо, друг - капко, трети - висулка, 4-рти - снежинка. Следователно тайната на "неприличането" е чисто енергийна. Потенциалната сила на течността наистина е зловеща. Странни газове над водоизточниците вдигат воден стълб с дюймова дебелина (25,4 мм.), като при това той по твърдост не отстъпва и на най-добрите марки стомана.
"...На 25.12.2001 г., когато преглеждах течението на списание "Природа и человек", в бр. 6 за 1990 г. се натъкнах на публикувана глава от книгата на английския изследовател и писател Кристофър Бърд "Загадките на Земята". И така, "живата вода"! "Качествата на водата са толкова странни и тайнствени, че всеки ден научаваме нещо нова за нейното поведение и вписваме необичайни сюжети в научната история." Неправещото впечатление на пръв поглед откритие е направено от румънския естествоизпитател Хенри Коанда през 1920 г.: течностите "се изкачват" по всяка повърхност, като живи субстанции, "залавяйки се" за неравностите. Това откритие е наречено "ефект на Коанда".
Заинтересуван от древните предания за извори с жива вода в Хунзакут, Коанда през 30-те год. на ХХ век предприема редица пътувания до водоизтичниците. Като експерт по водни ресурси, той се опитва да разгадае тайната защо водата притежава активност и лекува различни болести. Звързва лечебните й качества преди всичко с нейната молекулярна структура, като смята, че дори съставът на 2 източника има твърде малко общо помежду си. Техническата база на изследователската лаборатория в Кънектикът, в която той работи като консултант, дава възможност на учения да стигне до същността. Прилаганият от Коанда метод се състои в изучаване на водните кристали при различни снежинки. Поразява го факта, че всяка снежинка има особен рисунък и притежава собствена неведома сила в микропространството, като предизвиква нееднакви смущения в средата. Сблъскал се с явлението "течност-усилвател" (както започват да наричат процеса на превръщане на водата в сняг), ученият открива непрекъснато движение в центровете на кристализиране на снежинките. В изключително фините "тръбички", в които водата не е замръзнала, се установява същата циркулация, както в организма на животните или в стеблото на растенията - т.е. действат същите закономерности като при обмяната на кръв или растителни сокове. Това дава основание на местните жители да говорят за ЖИВОТВОРНА ВОДА в противовес на застоялата и мъртвата.
Коанда с цябото си внимание изучава жизнените сокове на снежинката и се убеждава, че това важно качество изчезва с нарушаването на структурата на водата. Обратно, колкото по-дълго живее снежинката, толкова е по-полезна за организма и повече сходства има с жизнените сокове на човека, използващ постоянно тази чудесна напитка. Подобна течност увеличава силата и дълголетието на хората.
Ученият открива, че водата, в която се образуват живеещите дълго снежинки, върши чудеса не само в Хунзакут. По време на пътешествията си в Грузия, Перу и предпланините на Тибет, той открива пряка връзка между качествата на питейната вода и продължителността на живота на големи групи население. Наистина все още не е в състояние да обясни защо водата от ледовете удължава живота на човека. След като му се налага да се върне в родината си в ролята си на президент на Румънската академия на науките, той прехвърля изследванията си на своя млад помощник Патрик Фланегън от същата лаборатория в Кънектикът. И не греши - способният Фланегън е поставен от списание "Лайф" след десетимата най-добри учени на САЩ. "Зтам, че само вие ще успеете да разгадаете тайната на Хунзакут" - напътства го Коанда.
Фланегън на 40 год. се установява в едно ъгълче на Централна Аризона - в гориста местност, богата на извори. Той откровено казва:"Прочетох за водата всичко издадено в различните страни, оставаше да се изясни откъде идват необичайната й аномалност и непредсказуемост". До такава степен е увлечен от разгадаването на тази тайна, че прекарва цялото си време в пущинака... Съпругата му Гейл също като него е доктор по медицина и му помага в изследването на колоидната структура на водата, добита от лед. Съпрузите се заселват близо до пулсиращия каньон Оак Грик, заобиколен от остатъци застинала лава. Това е участък с огромна концентрация на енергия, където добре се усеща влиянието на кипящите водовъртежи върху физическото състояние на човека. Посетители от всички краища на света, след като поживеят там 1 седмица, твърдят за съществуването на "генеранори на психична енергия". Те отбелязват излизащото от земята излъчване с огромна мощност и описват всякакъв род видения, достъпност на телекинезата с много райони на света, извикване на образи от минал живот, случаи на аномални явления. Установено е, че психичните феномени зачестяват по време на пълнолуние.
Според някои данни, 2 източника от дълбините на земята притежават парамагнитни качества, трети - електрически,4-рти - електромагнитни. "Електрическият извор" стимулира съзнанието, като предизвиква просветляване на ума. "Парамагнитният" засилва функциите на мозъка като приемник на инхормация. "Електромагнитният" извор, колкото и да е странно, укрепва баланса между физ. тяло и духа, като съдейства за възприемане на картини от минал живот.
Един от изследователите - Дик Сатфен, изучавайки седонските извори, събира разказите на стотици посетители, изпитали върху себе си спиритуални диалози, които е възможно там да продължават стотици години. Те уверяват, че става дума за тихоокеанският континент Лемурия, пропаднал в резултат на катастрофа. Приемници на легендарната Лемурия вероятно са индианците от цивилизацията хопи. Мнозина от изследователите предполагат, че огромни, сега вече променили се кристали, се намират под градчето Седон... Според тях, генератори на всички излъчвания са изворите, които бликат изпод земята.
Истина или не, трудно е да се каже, но се говори, че във водовъртежите се очертавали човешки образи, левитирали всякакви фигури. Интересно е, че по тези места дърветата не растат прави, а винаги са ориентирани към центровете на водовъртежите. Ако се отхвърлят всички аномалии, тайната на хунзакутската вода вероятно се крие в индуцирана свръхенергия, в областта на която специалист е Фланегън. Той натрупва цяла колекция от "разноенергийна" вода от много райони на САЩ. Не иска като десетки други учени да обяснява причините за аномалността с наситеност на водата с живак или кислород. Да се твърди, че човекът в 90% се състои от вода и затова е разумен, е банално. Водата е основата на Вселената. Разнообразието на света, се крепи на разнообразието от форми на водата. Фланегън е изследвал 36 изотопа, които въобще не си приличат. Атмосферният въздух също е разновидност на водата, но на разредената. Един изотоп образува въздушно кълбо, друг - капко, трети - висулка, 4-рти - снежинка. Следователно тайната на "неприличането" е чисто енергийна. Потенциалната сила на течността наистина е зловеща. Странни газове над водоизточниците вдигат воден стълб с дюймова дебелина (25,4 мм.), като при това той по твърдост не отстъпва и на най-добрите марки стомана.
